Осигуряване по време на криза
Аспасия Петкова
Още за извънредното положение:
Коронавирусът засегна тежко не само здравната система, но и икономическите и социалните отношения. От 13 март 2020 г. у нас е обявено извънредно положение, което изисква извънредни мерки. Със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП, обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020 г.) са обявени някои от мерките. В § 6 на закона е предвидена възможността да се изплащат компенсации на работниците и служителите през периода на обявеното извънредно положение. Тези мерки ще се прилагат до отмяната му.
Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.
В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата по ал. 1, той ги възстановява.
Този текст е допълнен със Закон за изменение и допълнение на ЗМДВИП, публикуван в ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г. След допълнението текстът е следния: „По време на действие на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.“
В ДВ, бр. 31 от 01.04.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. е публикувано Постановление № 55 на МС от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Подпомогнати ще бъдат работниците и служителите в икономическите дейности, изредени в Списък на икономически дейности по чл. 2, ал. 1, т. 2 съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД – 2008), приложение към постановлението.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от постановлението, на работодател, който поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието или на част от предприятието, могат да се изплащат суми съгласно § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., като компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието.
Компенсации по ал. 1 могат да се изплащат и на работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.
Компенсации по ал. 1 могат да се изплащат и на работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено.
Компенсации се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца.
Компенсациите са в размер 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, за когото е приложен режимът и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации. В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.
Компенсации не се изплащат за:
1. работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;
2. работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
3. работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.
Работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски.
Ясно е, че 60 на сто от осигурителния доход на работниците и служителите през месец януари 2020 г. ще подлежи на компенсация. Данните за този доход ще се взимат от декларирания доход в декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“, която работодателите подават всеки месец в НАП по реда на Наредба № 13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
За работещите при непълно работно време, компенсациите ще са пропорционални на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.
За осигурените през месец януари 2020 г. върху 3000 лв., компенсацията ще е 1800 лв.
Компенсацията ще е 60 на сто от минималния осигурителен доход за лицата, които се осигуряват върху него, даже и в случаите, при които получават месечно възнаграждение под минималния осигурителен доход. Например, ако лицето получава 700 лв., а „прагът“ за дейността му е 900 лв. и се осигурява върху 900 лв., компенсацията ще е 60 на сто от 900 лв.
Съгласно чл. 1, ал. 6 от постановлението, компенсации не се изплащат за:
1. работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;
2. работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
3. работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.
За периода, през който се получават компенсации, се внасят осигурителни вноски и се подават данни в НАП с декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“ и данни с декларация образец 6. Това време се зачита за осигурителен стаж, тъй като работниците и служителите подлежат на задължително осигуряване в този период.
Не се променя срокът за внасяне на осигурителните вноски – 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Националната агенция за приходите изрази становище по повод сроковете за деклариране и внасяне на данъци и осигурителни вноски по време на извънредното положение (изх. № 20 00 71/ 21.04.2020 г.).
Според становището на НАП, във връзка с внасяне на окончателните осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, и сроковете за подаване на декларация обр. 6 по (Наредба № Н-13) от самоосигуряващите се лица, е необходимо да се има предвид следното:
Когато самоосигуряващото се лице през календарната година е упражнявало една трудова дейност и се е осигурявало в качеството си на едноличен търговец (включително, когато се облага с патентен данък по Закона за местните данъци и такси) или земеделски стопанин, който е избрал доходите му да бъдат обложени по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ в това си качество, внася авансовите си месечни вноски, прави годишното изравняване на осигурителния доход и дължи окончателните осигурителни вноски до 30 юни 2020 г. В същия срок подава и декларация образец 6 по реда на Наредба № Н-13.
Когато през календарната година самоосигуряващото се лице извършва дейности на различни основания съгласно чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, внася авансовите си месечни вноски за едно от основанията по негов избор и прави годишното изравняване на осигурителния доход по посочения в КСО ред. На основание цитираните по-горе разпоредби може да се направи извод, че няма пречка самоосигуряващото се лице да изпълни законоустановените си задължения, като съобразно данните за облагаемите си доходи от всички дейности направи годишното изравняване на осигурителния доход (за облагаемите доходи от всички дейности) съгласно справката към годишната данъчна декларация, подаде декларация образец 6 и внесе дължимите окончателни осигурителни вноски в срок до 30 април 2020 г., независимо че за другата дейност крайният срок може да бъде 30 юни 2020 г.
В случаите, в които самоосигуряващото се лице следва да декларира доходите си от упражняваните дейности веднъж в срок до 30 април и повторно в срок до 30 юни 2020 г., с подаването на всяка от годишните данъчни декларации прави годишно изравняване за всяка от дейностите. Подава декларация образец 6 по реда на Наредба № Н-13 в срок до 30 април 2020 г. с дължимите месечни авансови осигурителни вноски и окончателните осигурителни вноски за съответната дейност до 30 април 2020 г. В този срок се внасят така определените дължими осигурителни вноски.
Предвид декларираните в срок до 30 юни 2020 г. с нова (втора) годишна данъчна декларация облагаеми доходи от всички дейности, следва да извърши повторно определяне на окончателният размер на осигурителния доход от всички дейности. В посочения срок следва да подаде и нова, допълваща декларация образец 6, в която се попълва само размерът на установената положителна разлика за съответното задължение. В същия срок внася окончателните осигурителни вноски за тази дейност.
Лицата, които внасят здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, не подават декларация обр. № 6 по реда на Наредба № Н-13.
Съгласно разпоредбата на § 6, ал. 1 по време на действие на този закон, но за срок, не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.
Средствата, превеждани по реда на ал. 1, са за сметка на фонд „Безработица“ на държавното обществено осигуряване.
В случай че осигурителят не изплати пълния размер на трудовото възнаграждение на работниците и служителите, за които са получени средствата по ал. 1, той ги възстановява.
Този текст е допълнен със Закон за изменение и допълнение на ЗМДВИП, публикуван в ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г. След допълнението текстът е следния: „По време на действие на този закон, но за срок не по-дълъг от три месеца, Националният осигурителен институт превежда 60 на сто от размера на осигурителния доход за месец януари 2020 г. и дължимите осигурителни вноски за сметка на осигурителя за лица, осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване от осигурители, отговарящи на критерии, определени с акт на Министерския съвет. Средствата се превеждат по банков път на съответния осигурител в срок до 5 работни дни въз основа на предоставена от Агенцията по заетостта писмена информация.“
С тези текстове става ясно, че държавата поема освен част от осигурителния доход на работниците и служителите, и осигурителните вноски върху този осигурителен доход. Но трябва да се знае, че държавата не поема да изплаща данъците и осигурителните вноски, които са за сметка на лицата и които се удържат от трудовите им възнаграждения, както и осигурителните вноски, които са за сметка на работодателя върху остатъка от 40 на сто от осигурителния доход.
В ДВ, бр. 31 от 01.04.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. е публикувано Постановление № 55 на МС от 30.03.2020 г. за определяне на условията и реда за изплащане на компенсации на работодатели с цел запазване на заетостта на работниците и служителите при извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. Подпомогнати ще бъдат работниците и служителите в икономическите дейности, изредени в Списък на икономически дейности по чл. 2, ал. 1, т. 2 съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД – 2008), приложение към постановлението.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от постановлението, на работодател, който поради извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., със своя заповед, издадена въз основа на заповед на държавен орган, е преустановил работата на предприятието или на част от предприятието, могат да се изплащат суми съгласно § 6 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., като компенсации с цел запазване на заетостта на работниците и служителите в предприятието.
Компенсации по ал. 1 могат да се изплащат и на работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 120в, ал. 1 от Кодекса на труда, е преустановил работата на предприятието, на част от предприятието или на отделни работници и служители.
Компенсации по ал. 1 могат да се изплащат и на работодател, който със своя заповед, издадена на основание чл. 138а, ал. 2 от Кодекса на труда, е установил непълно работно време в предприятието или в негово звено.
Компенсации се изплащат за целия период или за част от периода на действие на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., но за не повече от три месеца.
Компенсациите са в размер 60 на сто от размера на осигурителния доход за януари 2020 г. за всеки работник и служител, за когото е приложен режимът и на когото ще бъде запазена заетостта за допълнителен период, равен на периода, за който се изплащат компенсации. В случаите на установено непълно работно време компенсацията се изплаща пропорционално на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.
Компенсации не се изплащат за:
1. работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;
2. работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
3. работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.
Осигурителният доход за януари 2020 г. се определя, както следва:
1. за лицата, които имат отработени дни – среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за януари;
2. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – среднодневният размер на дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за януари (този доход е в информационната система на НОИ и от там ще се използва за изчисленията);
3. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – минималната месечна работна заплата за страната;
4. за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст – среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;
5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при този работодател – минималната месечна работна заплата за страната.
1. за лицата, които имат отработени дни – среднодневният осигурителен доход се умножава по броя на работните дни за януари;
2. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск поради временна неработоспособност, за бременност и раждане или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст – среднодневният размер на дохода, от който е определено обезщетението, се умножава по броя на работните дни за януари (този доход е в информационната система на НОИ и от там ще се използва за изчисленията);
3. за лицата, които през целия месец са ползвали отпуск за отглеждане на дете до 2-годишна възраст – минималната месечна работна заплата за страната;
4. за лицата, които са ползвали отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст – среднодневният осигурителен доход, определен по реда на т. 2 и 3, се умножава по съответния брой работни дни;
5. за лицата, които през целия месец са били в неплатен отпуск или не са осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) при този работодател – минималната месечна работна заплата за страната.
Работодателят изплаща пълния размер на трудовото възнаграждение на лицата за съответния месец и заплаща дължимите осигурителни вноски.
Ясно е, че 60 на сто от осигурителния доход на работниците и служителите през месец януари 2020 г. ще подлежи на компенсация. Данните за този доход ще се взимат от декларирания доход в декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“, която работодателите подават всеки месец в НАП по реда на Наредба № 13 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
За работещите при непълно работно време, компенсациите ще са пропорционални на неотработеното време, но за не повече от 4 часа дневно.
За осигурените през месец януари 2020 г. върху 3000 лв., компенсацията ще е 1800 лв.
Компенсацията ще е 60 на сто от минималния осигурителен доход за лицата, които се осигуряват върху него, даже и в случаите, при които получават месечно възнаграждение под минималния осигурителен доход. Например, ако лицето получава 700 лв., а „прагът“ за дейността му е 900 лв. и се осигурява върху 900 лв., компенсацията ще е 60 на сто от 900 лв.
Съгласно чл. 1, ал. 6 от постановлението, компенсации не се изплащат за:
1. работници и служители, които не са били в трудово правоотношение с работодателя преди датата на обявяване на извънредното положение;
2. работници и служители, които ползват отпуск за временна неработоспособност, за бременност и раждане, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или отглеждане на дете до 2-годишна възраст;
3. работници и служители, за които работодателят получава финансиране за възнаграждения и осигурителни вноски от държавния бюджет, със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове или други публични средства.
За периода, през който се получават компенсации, се внасят осигурителни вноски и се подават данни в НАП с декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“ и данни с декларация образец 6. Това време се зачита за осигурителен стаж, тъй като работниците и служителите подлежат на задължително осигуряване в този период.
Осигурителният доход за работниците и служителите, които поради извънредното положение не работят, се образува от компенсацията и 40 на сто от осигурителния доход в резултат на изплатеното трудово възнаграждение от работодателя.
При попълване на декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“, работните дни за този период се вписват в полето на т. 16.1 от декларацията – отработени и други дни с осигурителни вноски. Ако в някой от месеците лицето е отработило част от дните, а за другите дни е получило компенсация, в тази точка се записва общия сбор от отработените дни и дните в компенсация, като общият сбор трябва да отговаря на работните дни в месеца.
Попълването на декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“ и декларация образец 6 „Дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ се извършва и се подава в НАП по същия ред и в същите срокове, независимо, дали се изплаща редовно трудово възнаграждение или сбор от трудово възнаграждение и компенсация от държавата.
При попълване на декларация образец 6 „Дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“, трябва да се имат предвид някои особености при нанасяне на сумите в т. 10. „Дължими вноски за ДОО“, т. 11. „Дължими вноски за Учителския пенсионен фонд“, т. 12 „Дължими вноски за ДЗПО в УПФ и/или фонд „Пенсии“ за лицата по чл. 4в, ал. 1 от КСО“ и т. 14. „Дължими вноски за здравното осигуряване“. Те се образуват, като се сумират изчислените задължения върху 40 на сто от осигурителния доход, който е за сметка на работодателя, изчислените задължения върху 60 на сто от осигурителния доход, които са получени като компенсации, и изчислените задължения върху целия размер на осигурителния доход, които са за сметка на осигурените лица.
При попълване на декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“, работните дни за този период се вписват в полето на т. 16.1 от декларацията – отработени и други дни с осигурителни вноски. Ако в някой от месеците лицето е отработило част от дните, а за другите дни е получило компенсация, в тази точка се записва общия сбор от отработените дни и дните в компенсация, като общият сбор трябва да отговаря на работните дни в месеца.
Попълването на декларация образец 1 „Данни за осигуреното лице“ и декларация образец 6 „Дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ се извършва и се подава в НАП по същия ред и в същите срокове, независимо, дали се изплаща редовно трудово възнаграждение или сбор от трудово възнаграждение и компенсация от държавата.
При попълване на декларация образец 6 „Дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“, трябва да се имат предвид някои особености при нанасяне на сумите в т. 10. „Дължими вноски за ДОО“, т. 11. „Дължими вноски за Учителския пенсионен фонд“, т. 12 „Дължими вноски за ДЗПО в УПФ и/или фонд „Пенсии“ за лицата по чл. 4в, ал. 1 от КСО“ и т. 14. „Дължими вноски за здравното осигуряване“. Те се образуват, като се сумират изчислените задължения върху 40 на сто от осигурителния доход, който е за сметка на работодателя, изчислените задължения върху 60 на сто от осигурителния доход, които са получени като компенсации, и изчислените задължения върху целия размер на осигурителния доход, които са за сметка на осигурените лица.
Не се променя срокът за внасяне на осигурителните вноски – 25-то число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.
Националната агенция за приходите изрази становище по повод сроковете за деклариране и внасяне на данъци и осигурителни вноски по време на извънредното положение (изх. № 20 00 71/ 21.04.2020 г.).
Според становището на НАП, във връзка с внасяне на окончателните осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, и сроковете за подаване на декларация обр. 6 по (Наредба № Н-13) от самоосигуряващите се лица, е необходимо да се има предвид следното:
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който е упражнявана трудовата дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справката към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ за доходите от 2019 г. Когато самоосигуряващото се лице упражнява една трудова дейност, за която е задължено да декларира облагаемите си доходи от тази дейност до 30 април 2020 г., едновременно и в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ подава Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2019 г. и прави годишното изравняване на осигурителния доход. В този срок следва да внесе окончателните осигурителни вноски и да подаде декларация образец 6 по реда на Наредба № Н-13.
Когато самоосигуряващото се лице през календарната година е упражнявало една трудова дейност и се е осигурявало в качеството си на едноличен търговец (включително, когато се облага с патентен данък по Закона за местните данъци и такси) или земеделски стопанин, който е избрал доходите му да бъдат обложени по реда на чл. 26 от ЗДДФЛ в това си качество, внася авансовите си месечни вноски, прави годишното изравняване на осигурителния доход и дължи окончателните осигурителни вноски до 30 юни 2020 г. В същия срок подава и декларация образец 6 по реда на Наредба № Н-13.
Когато през календарната година самоосигуряващото се лице извършва дейности на различни основания съгласно чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, внася авансовите си месечни вноски за едно от основанията по негов избор и прави годишното изравняване на осигурителния доход по посочения в КСО ред. На основание цитираните по-горе разпоредби може да се направи извод, че няма пречка самоосигуряващото се лице да изпълни законоустановените си задължения, като съобразно данните за облагаемите си доходи от всички дейности направи годишното изравняване на осигурителния доход (за облагаемите доходи от всички дейности) съгласно справката към годишната данъчна декларация, подаде декларация образец 6 и внесе дължимите окончателни осигурителни вноски в срок до 30 април 2020 г., независимо че за другата дейност крайният срок може да бъде 30 юни 2020 г.
В случаите, в които самоосигуряващото се лице следва да декларира доходите си от упражняваните дейности веднъж в срок до 30 април и повторно в срок до 30 юни 2020 г., с подаването на всяка от годишните данъчни декларации прави годишно изравняване за всяка от дейностите. Подава декларация образец 6 по реда на Наредба № Н-13 в срок до 30 април 2020 г. с дължимите месечни авансови осигурителни вноски и окончателните осигурителни вноски за съответната дейност до 30 април 2020 г. В този срок се внасят така определените дължими осигурителни вноски.
Предвид декларираните в срок до 30 юни 2020 г. с нова (втора) годишна данъчна декларация облагаеми доходи от всички дейности, следва да извърши повторно определяне на окончателният размер на осигурителния доход от всички дейности. В посочения срок следва да подаде и нова, допълваща декларация образец 6, в която се попълва само размерът на установената положителна разлика за съответното задължение. В същия срок внася окончателните осигурителни вноски за тази дейност.
Лицата, които внасят здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, (лица които не подлежат на здравно осигуряване на друго основание от закона), следва да подадат Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2019 г. едновременно и в срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ - до 30 април 2020 г. с попълнена Таблица 2, в която да определят окончателния размер на здравноосигурителния доход за годината, върху който се дължат здравноосигурителни вноски. В същия срок се внасят и окончателните задължителни здравноосигурителни вноски.
Лицата, които внасят здравноосигурителни вноски по реда на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО, не подават декларация обр. № 6 по реда на Наредба № Н-13.
.jpg)
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
01Апр2020
Срокът за внасяне на окончателни осигурителни вноски за задължително социално и здравно осигуряване на СОЛ се удължава до 30 юни
от PortalTRZnormativi.bg
01 Апр 2020
11Юли2019
Данъчно-осигурителен календар от 21 до 27 юли 2019 г.
от PortalTRZnormativi.bg
11 Юли 2019