Осигуряване на земеделски стопанин – пенсионер в качеството му на съдружник и управител в сдружение

Трудовата дейност е основополагаща за възникване на основание за държавно обществено осигуряване. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност и са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
 
Основанието за социално осигуряване на физическите лица – съдружници в търговско дружество и регистрираните земеделски стопани които упражняват дейност, е регламентирано в разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2, съответно т. 4 от КСО. Тези лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, а по свой избор същите могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Съгласно чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните им вноски са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на  дохода, определен със ЗБДОО за съответната година.
 
Както регистрираните земеделски стопани, така и лицата съдружници в търговско дружество, които упражняват трудова дейност са самоосигуряващи се лица  по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО. Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧ).     
 
Задължението за осигуряване за лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
 
Под израза „всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице” в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО:
- упражняване на трудова дейност по регистрация на свободна професия и/или занаятчийска дейност;
- упражняване на трудова дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество и като физическо лице – член на неперсонифицирано дружество;
- упражняване на дейност като земеделски стопанин и тютюнопроизводител, регистрирани по съответния ред.
           
В конкретния казус, физическо лице, упражняващ трудова дейност като регистриран земеделски стопанин, който ще упражнява дейност и като съдружник в търговско дружество, следва да подава декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ при всяко започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата му дейност (като земеделски стопанин и като съдружник в  дружеството, т.е. и за двете дейности). Упражняването им поражда задължение за лицата да се осигуряват като самоосигуряващи се лица.
           
Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите вноски за едно от основанията по избор на лицето. Лицата, регистрирани като земеделски стопани или тютюнопроизводители, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейности по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, се осигуряват върху минималния осигурителен доход определен  за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО. Предоставя се възможност на самоосигуряващото се лице да избере, в зависимост от извършваната трудова дейност, основанието чрез което ще се осигурява и внася авансовите вноски. Но според изречение второ на разпоредбата, лицата, регистрирани като земеделски стопани, когато упражняват и някоя от изброените дейности, включително трудова  дейност като съдружници в търговско дружество, задължително се осигуряват  върху минималния осигурителен доход, определен за тази дейност. Минималният месечен размер на осигурителен доход за самоосигуряващите се лица се определя със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) по реда на чл. 6, ал. 2 от КСО. 
 
В случая, когато лицето извършва повече от една дейност на едно и също или на различни основания по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, осигурителните вноски се внасят по избор на лицето за едно от основанията. Това дава възможност да внася задължителните осигурителни вноски в качеството на  земеделския стопанин или да избере същите да се внасят като съдружник. Ако едновременно извършва трудова дейност като регистриран земеделски стопанин и съдружник в търговско дружество по силата на изречение второ от разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧ следва да внася само авансови вноски  върху дохода, съответстващ за съдружник в дружеството.
 
Фактът, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество не е достатъчен, за да възникне задължение за осигуряване. Съгласно чл. 10 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който започне упражняване на трудова дейност.
 
Дейността по управление на търговско дружество се различава по своя характер и същност от извършваната трудова дейност в търговските дружества от съдружниците в качеството на самоосигуряващи се лица. Именно поради това, в КСО са предвидени отделни, самостоятелни основания за осигуряване на лицата, упражняващи тези две различни дейности. Въпросните основания са съответно чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от кодекса.
 
Управителите на търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за всички рискове по кодекса - общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО). Осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
 
Когато лицето упражнява трудова дейност като управител на търговско дружество и за тази дейност е определено по основание и размер възнаграждение, то следва да се осигурява по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО върху доход, не по-малък от минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със ЗБДОО за съответната година. В случай, че има определено възнаграждение и същото не бъде изплащано, вноски са дължими по реда на чл .6, ал. 3 от КСО.
 
Съдружник, вписан за управител на дружество може да извършва и друг вид трудова дейност, например да полага личен труд за който може да получава  или да не получава възнаграждение в дружеството извън тази, регламентирана  в неговите задължения и функции на управител. В този случай съдружника попада в кръга на задължително осигурените по чл.4, ал.3, т. 2 от КСО-т.е. като самоосигуряващо се лице. Задължението за осигуряването му възниква от деня на започване  на трудовата дейност. Същият  декларира това обстоятелство като подава декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице по ред и срок определен с чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ. 
 
В зависимост от извършваната от лицето трудова дейност като управител или дейност в качеството на самоосигуряващо се лице, различна от управление, въпросните лица са задължително осигурени за ДОО на едното, на другото или едновременно на двете основания.
 
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО и чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание по предвидения в наредбата ред. Разпоредбата се прилага независимо от вида на отпуснатата пенсия - за осигурителен стаж и възраст, инвалидна или наследствена. Осигуряването им за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт е по тяхно желание. Самоосигуряващите се лица заявят изрично желанието да се осигуряват за посочените осигурителни рискове, като осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по чл. 1, ал. 2 от наредбата, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. От  разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО за осигуряване „по свое желание” могат да се възползват само лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО (самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение) но не и лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, т. е. разпоредбата не е приложима за управителите на търговските дружества.

В Закона за здравно осигуряване (ЗЗО) не е предвидена разпоредба, аналогична на чл. 4, ал. 6 от КСО, която да освобождава самоосигуряващите се лица от внасянето на задължителни здравноосигурителни вноски. Тези лица се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, съгласно който лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността им през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО.

Още за осигуряването на земеделски стопани четете тук >>>

С уважение: