Осигуряване на управител на българско дружество с клон в Австрия

„Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на само една държава членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (lex loci laboris). Лицата, осъществяващи дейност като заети или самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004).

В Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави членки (чл. 13 от Регламент (ЕО) № 883/2004).

На основание разпоредбата на чл. 16 от Регламент (ЕО) № 987/2009, когато едно лице упражнява дейности в две или повече държави членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване. Приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 13(1), чл. 13(2) и чл. 13(3) от Регламент № 883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) № 987/2009.

Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.

Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 – „Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя“, издаден от институцията на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Предназначението на формуляра е да доказва принадлежността на лицето към системата за социална сигурност на държавата членка, чието законодателство е приложимо, и респективно, че за него не се дължат осигурителни вноски по законодателството на други държави членки.

От горецитираните разпоредби следва, че ако управителят на ЕООД Х упражнява едновременно трудова дейност на територията на България и Австрия, следва да уведоми институцията по пребиваване и да бъде определено приложимото за него осигурително законодателство на държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.

Компетентната институция в България, която има право да определи кое е приложимото законодателство за лицето, дали австрийското или българското е Националната агенция за приходите. Но факт е, че осигурителните вноски трябва да се внасят или по българското или по австрийското законодателство, но не едновременно и по двете.

С уважение:

Още за осигуряване: