Осигуряване на собственик на българско дружество, изпълняващо услуги на територията на Испания
Аспасия Петкова
Въпрос:
Търговско дружество е регистрирано в България. Едноличният собственик на дружеството, който е и управител, има сключен договор за управление и контрол без възнаграждение. Дружеството няма открити офиси и търговски обекти в България. Основната дейност е транспортни услуги в Европейския съюз. Дружеството е сключило договор с испанска фирма, която е основен и единствен клиент на дружеството, за осъществяване на транспортни услуги на територията на Испания с маршрут Испания – Англия – Испания. Собственикът на дружеството е български гражданин, живеещ в Испания. Преди регистрацията на дружеството си е работил в Испания по трудови правоотношения с испански работодател, като данъци и осигурителни вноски са внасяни в Испания. За транспортните услуги, които осъществява дружеството, собственикът извършва услуги с личен труд като шофьор на камион, собственост на дружеството. За друг камион иска да наеме български гражданин на длъжност шофьор, който пребивава в Испания, живее и работи там със семейството си. Как следва да се осигурява собственикът на търговското дружество – като самоосигуряващо се лице в България или Испания и, ако му е изплатено възнаграждение за положен личен труд, какви осигурителни вноски и данъци ще дължи, при положение че пребивава в България по-малко от 183 дни в годината? Как следва да се назначи наетото лице и къде следва да се осигурява – в България или в Испания?
Търговско дружество е регистрирано в България. Едноличният собственик на дружеството, който е и управител, има сключен договор за управление и контрол без възнаграждение. Дружеството няма открити офиси и търговски обекти в България. Основната дейност е транспортни услуги в Европейския съюз. Дружеството е сключило договор с испанска фирма, която е основен и единствен клиент на дружеството, за осъществяване на транспортни услуги на територията на Испания с маршрут Испания – Англия – Испания. Собственикът на дружеството е български гражданин, живеещ в Испания. Преди регистрацията на дружеството си е работил в Испания по трудови правоотношения с испански работодател, като данъци и осигурителни вноски са внасяни в Испания. За транспортните услуги, които осъществява дружеството, собственикът извършва услуги с личен труд като шофьор на камион, собственост на дружеството. За друг камион иска да наеме български гражданин на длъжност шофьор, който пребивава в Испания, живее и работи там със семейството си. Как следва да се осигурява собственикът на търговското дружество – като самоосигуряващо се лице в България или Испания и, ако му е изплатено възнаграждение за положен личен труд, какви осигурителни вноски и данъци ще дължи, при положение че пребивава в България по-малко от 183 дни в годината? Как следва да се назначи наетото лице и къде следва да се осигурява – в България или в Испания?
Отговор:
|
За да се установи дали е налице основание за социално и здравно осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него законодателство. Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от Регламент 883/2004.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата-членка, на чиято територия полагат труда си. Съгласно разпоредбата на чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004, спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка, се прилага законодателството на тази държава-членка. В Дял II от Регламент 883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две или повече държави-членки, какъвто е конкретният случай. В случай че собственикът на дружество извършва дейност на територията на няколко държави-членки в качеството си на самоосигуряващо се лице, то съгласно разпоредбите на регламента лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в две или повече държави-членки, е подчинено на законодателството на: - държавата-членка по пребиваване в случаите, когато самостоятелно заетото лице осъществява значителна част от дейността си в тази държава (чл. 13(2)(а) от Регламент 883/2004); - държавата-членка, в която е съсредоточена дейността му - в случаите, когато самостоятелно заетото лице не пребивава в една от държавите-членки, в която осъществява значителна част от дейността си (чл. 13(2)(б) от Регламент 883/2004). „Мястото на съсредоточаване на дейността”, извършвана в качеството на самостоятелно заето лице, се определя, като се вземат предвид всички аспекти на професионалната дейност на лицето и по-специално - местонахождението на постоянното седалище, обичайното естество или продължителността на упражняваната дейност, броят на предоставените услуги, намерението на съответното лице, за което свидетелстват всички обстоятелства (чл. 14(9) от Регламент 987/2009). „Значителна част от дейността като самостоятелно заето лице“, упражнявана в държава-членка, означава, че значителна като количество част от всички дейности на лицето се извършва там, без непременно да представлява основната част от тези дейности. За да се определи дали значителна част от дейностите се упражняват в държава-членка, като примерни критерии се вземат предвид оборотът, отработеното време, броят на предоставените услуги и/или доходът (чл. 14(8) от Регламент 987/2009). В рамките на цялостната оценка по-малък от 25% дял по отношение на посочените критерии е показател за това, че в съответната държава-членка не се извършва значителна част от дейността. Ако наетото лице е по трудов договор в дружеството и извършва дейност в качеството си на заето лице на територията на няколко държави-членки, за него е приложима някоя от хипотезите на чл. 13(1) от Регламент 883/2004 в зависимост от конкретната фактическа обстановка. Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент 987/2009 във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване. Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 987/2009 и чл. 14 от Регламент 987/2009. Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1, издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава-членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави-членки. В случай че посочените лица пребивават по смисъла на регламента в Испания, те следва да уведомят испанската компетентна институция по приложимо право за обстоятелството, че осъществяват дейност на територията на две или повече държави-членки.
С уважение:
![]() ![]() |
Още за осигуряване:
Нормативна рамка
Регламент 883/2004 Регламент 987/2009 |
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
17Февр2023
Задължение за здравно осигуряване на лица, които имат или предстои да имат издадени сини карти
от Аспасия Петкова
на 17 Февр 2023
04Ян2023
Осигуряване на управител с ДУК, работещ на трудов договор в друга фирма
от Красимира Гергева
на 04 Ян 2023
29Дек2022
Третиране на застраховка като доход в натура и осигурителни вноски
от Красимира Гергева
на 29 Дек 2022
15Дек2022
Здравни осигуровки за слжители от Украйна със статут на бежанци
от проф. д-р Любка Ценова
на 15 Дек 2022
.jpg)
