Осигуряване на собственик на 2 ЕООД

Съгласно чл. 141, ал. 7 от Търговския закон, отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението, който се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик. В съответствие с цитираната правна норма в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвиден отделен ред за осигуряването на изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества. Осигуряването по този ред е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване: фонд „Пенсии”, фонд „Общо заболяване и майчинство”, фонд „Трудова злополука и професионална болест” и фонд „Безработица”. Осигурителните вноски се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или върху неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии съгласно Приложение № 1 към Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 3 от КСО).

Когато собственикът или съдружникът няма сключен договор за възлагане на управлението на дружеството, осигуряването му следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица.

По отношение осигуряването на самоосигуряващите се лица, задължението за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

На основание чл. 6, ал. 7 от КСО осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Самоосигуряващите се лица определят окончателен размер на осигурителния си доход по реда на чл. 6, ал. 8 и 9 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.

Когато управляващият собственик на двете ЕООД-та упражнява дейност и в двете дружества, той трябва да се осигурява и чрез двете дружества – в едното – като управител, а в другото – като управител или самоосигуряващо се лице.

А това лице би могло да се осигурява като самоосигуряващо се лице и чрез двете дружеуства, но ако не получава трудово възнаграждение в първото дружество по ДУК.

В този случай той може да се осигурява като самоосигуряващо се лице авансово през календарната година и да определя окончателен размер на осигурителния си доход.

Ако собственикът на двете ЕООД-та се осигурява в едното по ДУК, а в другото – като самоосигуряващо се лице, тогава ще трябва да подава две декларации образец 1 с код 10 ( по ДУК) и с код 12 ( като самоосигуряващо се лице).
 

С уважение:

Още за осиурителни вноски:

Нормативна рамка

КСО

ЗБДОО

ЗДДФЛ