Осигуряване на лице - управител на фирма - след закупуване на 50 на сто от друга фирма

Основополагащо за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност. Упражняване на трудова дейност е всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството - сключване на всякакъв вид договори /не само трудови/, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата и т. н.

Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, независимо от вида на самото търговско дружество или на неговия собственик, следва задължително да се осигуряват за всички осигурени социални рискове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Когато едно лице е управител в две или повече фирми, упражнява дейност в тях и получава възнаграаждение за това, подлежи на осигуряване и в двете фирми, но върху осигурителен доход, който е не по-висок от максималния осигурителен доход за 2021 година - 3000 лв.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата  започват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването ѝ.

Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Наредба за елементите на възнаграждението и доходите върху които се правят осигурителни вноски, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО се изчисляват и внасят върху получените или начислените и неизплатени брутни възнаграждения и други доходи от трудова дейност.

Аналогичен е и текстът на чл. 7 от КСО, който регламентира сроковете, в които са дължими осигурителните вноски.

Съгласно чл. 7, ал. 1, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него.

Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение, съгласно чл. 7, ал. 2 от КСО.

Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, през който е извършено начисляването, на основание чл. 7, ал. 3 от КСО.

Видно от цитираните разпоредби, в случай че управителят не е упражнявал трудова дейност, за която да му е начислявано или изплащано възнаграждение осигурителни вноски не се дължат.

В случая лицето се оказва, че е управител във фирма «А» ЕООД, където се осигурява като управител и ще участва в упраавлението и на фирма «Б».

Ако получава възнаграждение за управление във фирма «Б» и извършва трудова дейност във фирмата, той ще подлежи на осигуряване и във фирма «Б» по договор за управление и контрол.

Ако упражнява дейност във фирма «Б» без да получава възнаграждение за това, трябва във фирма «Б» да се осигурява като самоосигуряващо се лице.

Следва да отбележа, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В тази връзка, органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона.

С уважение:

Още за осигуряване:

Нормативна рамка

КСО