Обезщетение за неспазено предизвестие

Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Работодателят може да осуети оставането на работа на служителя за срока на предизвестие, като вместо него плати обезщетение за неспазено предизвестие. Ако поради някаква причина самият служител не желае да отработва срока на предизвестие, той също може да плати обезщетение по чл. 220, ал. 2 от КТ и да прекъсне трудовоправната връзка с незабавен ефект.

Когато работникът или служителят упражнява правото си да прекрати трудовия договор по чл. 326 от КТ и не желае да отработва предизвестието, за работодателя възниква едно вземане срещу работника или служителя в размер на едномесечното му брутно трудово възнаграждение (или повече, ако е договорен по-дълъг срок на предизвестие). Важно е да се подчертае, че е недопустимо той да го прихваща от насрещното си задължение за изплащане на трудово възнаграждение, защото трудовото възнаграждение има специален режим. Без съгласието на работника или служителя от него не могат да се правят други удръжки освен предвидените в чл. 272 от КТ, а прихващането ще представлява именно удръжка, извършена едностранно от работодателя. Следователно технически работодателят трябва да изплати пълния размер на дължимото до прекратяване на договора трудово възнаграждение, а работникът или служителят да плати дължимото от него обезщетение за неспазено предизвестие.

С уважение:
 

Още за обезщетения:

Нормативна рамка

КТ