Обезщетение при неспазено предизвестие от работника по чл. 220 от КТ

Работникът по свое желание подава молба за освобождаване от длъжност. В периода на предизвестието той представя болничен лист, който трябва да бъде изплатен на основание чл. 40, ал. 5 от КСО, т.е. за сметка на работодателя.

Съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ, страната, която има право да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, при което дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

На основание чл. 220, ал. 2 от КТ, страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да го прекрати и преди да изтече срокът на предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното трудовоо възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестието.

Прекратяването на трудовото правоотношение се извършва със заповед, издадена от работодателя.

В седем дневен срок от прекратяването работодателят е длъжен да изпрати уведомление до компетентната ТД на НАП.

Съгласно чл. 326, ал. 1 от КТ, работникът или служителят може да прекрати трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяване на безсрочен трудов договор е 30 дни. Но тъй като работникът не спезва срока на предизвестието, той дължи на работодателя обезщетение за дните на неспазеното предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за неспазения срок на предизвестие.

Съгласно чл. 228, ал. 1 от КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено.

Моментът на възникване на основанието за съответното обезщетение е датата на напускане на лицето, т. е. датата, считано от която лицето не е на работа. Когато тази дата е по средата на месеца – се взима като база брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение.

Тъй като в случая срокът на предизвестието е 30 дни, и този срок няма да се спази изцяло, размерът на обезщетението ще се изчисли, като се има предвид колко работни дни има в тези 30 календарни дни и колко работни дни няма да се отработят от тези 30 календарни дни.

Когато работникът е заявил на работодателя, че иска да напусне, без да спази предизвестието си и дължи обезщетение за това, възникват две насрещни вземания:
1. работодателят дължи на работника трудово възнаграждение,
2. работникът дължи на работодателя обезщетение.

Съгласно чл. 272, ал. 1 от КТ, без съгласието на работника или служителя не могат да се правят удръжки от трудовото му възнаграждение освен за: получени аванси; надвзети суми вследствие на технически грешки; данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение; осигурителни вноски, които са за сметка на работника или служителя, осигурен за всички осигурителни случаи; запори, наложени по съответния ред; удръжки в случая по чл. 210, ал. 4 от КТ. Общият размер на изброените месечните удръжки не може да надвишава размера, установен с Гражданския процесуален кодекс (чл. 272, ал. 2 от КТ).

Това означава, че за да може работодателят да получи дължимото обезщетение за неспазено предизвестие от страна на работника или служителя, той трябва да го изплати доброволно. Ако не пожелае доброволно да го внесе, работодателят може да търси получаването му само по съдебен ред.

Давностният срок, предвиден в чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ, за предявяването на такъв иск е три години.

Върху това обезщетение не се дължат данъци и осигурителни вноски.

Съгласно Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се внасят осигурителни вноски, чл. 1, ал. 8, т. 7 – не се дължат осигурителни вноски.

Данъци също не се дължат, защото това не са доходи за лицето, а разходи  за него.

С уважение:

Още за обезщетение: