Обезщетение по чл 222, ал. 3 при прекратяване на трудов договор с преподавател на 71 г.

В Решение №15/02.02.2016г. на ВКС е направено следното тълкуване по вашият казус:

„Право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива само веднъж, съответно обезщетението по чл 222, ал. 3 КТ може да се получи само веднъж - при възникване на правото за пенсия. Налице е съвпадение между точния разум и текста на правната норма, която не е повлияна от други (странични) норми, които да изменят приложното й поле, в резултат на което работникът или служителят следва да реализира правото си на обезщетение при този работодател и по това правоотношение, при действието на което е възникнало правото му на пенсия, респ. плащането по чл. 233, ал. 3 се дължи от работодателя при прекратяване на трудовото правоотношение, при когото първоначално е придобито правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако впоследствие работникът или служителят отново постъпи на работа, независимо дали се е пенсионирал, при следващото прекратяване на трудовото правоотношение, той няма право на това обезщетение. Претенцията спрямо работодателя, при когото правото е първоначално възникнало обаче се запазва на общо основание. От този работодател работникът или служителят може да търси гратификацията по общия ред, стига да не е погасена по давност."

От това може да се направи извода, че задължение за изплащане на обезщетение по чл 222, ал. 3 от КТ е на работодателя, прекратил трудовото правоотношение на лицето, след като то е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Това, че предходният работодател не е изпълнил своите нормативни задължения, не е основание лицето да търси изплащане на това обезщетение от Вас.

Този вид обезщетения не са обвързани със срок на изплащане. Съответно лицето може да предяви иск към предходният си работодател обезщетението да му бъде изплатено.

С уважение:

Още за обезщетение по чл 222, ал. 3:

База за изчисляване на обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ

Нормативна рамка

КТ