Неустойки по квалификационни договори

В материята на професионалната квалификация трудовото ни законодателство урежда специфичен вид договори, които не са трудови, но предхождат или съпътстват трудовото правоотношение между страните. Става дума за граждански правоотношения, които възникват с оглед първоначалното придобиване на определена квалификация (чл. 229 КТ) или последващото й повишаване, респ. преквалификация (чл. 234 – 235 КТ). От тази правна природа на квалификационните договори може да се изведе и принципният извод за допустимостта на посочените в запитването уговорки. Ако например неустойката в трудов договор се приема за недействителна, няма пречка такава да бъде договорена по гражданско правоотношение.

От представените данни става ясно, че обучението се провежда на вече наетите служители, т.е. налице е договор за повишаване на квалификацията по смисъла на чл. 234 КТ. По него страните задължително договарят професията и специалността, по която работникът или служителят ще се обучава, мястото, формата и времето на обучението и финансовите, битовите и други условия за времето на обучение. Обучението може да е присъствено – в страната или в чужбина, дистанционно, комбинация от двете. Работодателят може да поеме наред с таксата (цената) на съответното обучение, още и пътните разходи, разходите по престоя в мястото на обучението, допълнителни разходи на служителя. Времето на отсъствие от работа за целите на обучението може да се оформи като платен отпуск за обучение или като неплатен отпуск: по всички тези въпроси страните трябва да постигнат съгласие, за да започне изпълнението на договора. 

Кодексът на труда посочва и въпроси, по които страните „могат“ да постигнат съгласие в тези договори (т.нар. факултативни елементи в договорите за повишаване на квалификацията и преквалификация - чл. 234, ал. 3 КТ). Страните могат да уговорят задължение на работника или служителя да работи при работодателя за определен срок, но за не повече от 5 години, както и отговорност при неизпълнение на това задължение и при незавършване на обучението.

Най-често обаче работодателите настояват за включването на такива уговорки в квалификационния договор. Те са склонни да инвестират в повишаването на квалификацията на работника или служителя, но само ако получат насрещна гаранция, че той ще прилага наученото именно в работата си в това предприятие, а няма да напусне непосредствено след приключване на обучението, за да оползотвори придобитите знания и умения другаде. Максималният срок на такова предварително обвързване е 5 години, доколкото се приема, че каквито и разходи да са вложени в обучението, за това време работодателят ще бъде компенсиран от по-високо квалифицирания труд, полаган от работника или служителя след завършването на обучението.

Неизпълнението на задълженията на работника или служителя често се обвързва с неустойки. Техният размер обикновено се изчислява така, че да кореспондира с направените от работодателя разходи за обучението. Например ако работодателят е платил цената (таксата) за обучението, а служителят не го завърши по неуважителни причини, той ще дължи неустойка в размер, съизмерим с платеното от работодателя. Във връзка с неустойките в договора следва да се спомене и правилото, че размерът им във всички случаи трябва да е разумен. Не бива например работодателите да настояват за договаряне на неустойки, превишаващи в пъти сумата, която са инвестирали в квалификацията на служителя. Дори да е договорена подобна неустойка, съдът може да я намали поради прекомерност на основание чл. 92, ал. 2 ЗЗД.

В обобщение, от данните в запитването изглежда, че уговореното съответства на установената обичайна договорна практика у нас, поради което няма причина за опасения, че не би издържало евентуална съдебна проверка.

С уважение:
 

Още за назначаване: