Неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-год., ако родителите живеят на семейни начала без брак

Отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст е познат още като „родителски“ отпуск и представлява субективно право на родителите на деца в по-ниска възраст, за да могат да полагат грижи за тях. Той беше въведен с изменения в КТ от 2004 г. Отпускът е неплатен, но се зачита за трудов стаж. Уреден е в чл. 167а КТ и чл. 49 – чл. 49д от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО).

Важно е да се отбележи, че разглежданият отпуск е уреден като индивидуално право на всеки от родителите, възникващо след използването на отпуска за отглеждане на дете до 2-годишна възраст. Необходимо е родителят, който ползва отпуска, да работи по трудово правоотношение и детето да не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка.

Всеки от родителите (осиновителите) може да ползва и до 5 месеца от отпуска на другия родител (осиновител) с негово съгласие. В този случай вече става дума за „прехвърлено“, а не собствено право, затова то е производно от правото на другия родител. Казано с други думи, ако например бащата не работи по трудово правоотношение, а упражнява свободна професия, той няма право на отпуск по Кодекса на труда, съответно не може да „прехвърли“ отпуска си на майката. Същото се отнася и за обратната хипотеза, когато майката няма самостоятелно право на отпуск, защото няма качеството работничка или служителка. В тези случаи родителят, който работи по трудово правоотношение, ще може да използва само „своите“ 6 месеца, но не и прехвърлена част от отпуска на другия родител.

Законът урежда правото на отпуск на всеки от родителите на детето, без значение дали те са сключили брак или не. Действително, съгласно чл. 167а, ал. 4 КТ родител (осиновител), който се грижи сам за отглеждането на детето, има право на отпуск в размер 12 месеца в случаите, когато: (а) не се намира в брак с другия родител и не живее в едно домакинство с него; (б) другият родител е лишен от родителски права с влязло в сила решение на съда; или (в) другият родител е починал. В тези хипотези другият родител няма право на отпуск, за да се избегнат възможни злоупотреби (напр. самотна майка да ползва само 6 месеца отпуск, а бащата да се възползва от останалите 6 месеца, въпреки че няма никакви ангажименти към отглеждането на детето). Обстоятелството, че другият родител не живее в едно домакинство с родителя, който полага родителските грижи, се удостоверява с декларация – Приложение № 6 към чл. 49д, ал. 2 НРВПО.

Липсата на сключен граждански брак между родителите на детето не е пречка за „прехвърлянето“ на до 5 месеца от отпуска на майката на бащата, тъй като те живеят заедно „на семейни начала“. Отговори на аналогични запитвания е давала и администрацията на МТСП в рубриката „Често задавани въпроси“ на Интернет-страницата на министерството. Например на поставен въпрос относно размера на отпуска по чл. 167а КТ за майка, която няма брак с бащата на детето, но той го е припознал, вписан е в акта за раждане като баща и живее в общо домакинство с майката, експертите на МТСП отговарят: „Обстоятелството, че бащата живее в едно домакинство с майката, означава, че всеки ще ползва „своите“ 6 месеца по чл. 167а, ал. 1 КТ.“ Няма пречка и да ги прехвърли на другия родител, ако са изпълнени предпоставките за това, т.е. ако и двамата работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка.

За ползването на индивидуалното си право на отпуск всеки от родителите (осиновителите) следва да подаде писмено заявление до работодателя си, в което декларира желаната начална дата на използване, продължителността на искания отпуск, както и обстоятелството, че детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка. Заявлението се подава най-малко 10 работни дни преди датата, от която родителят желае да ползва отпуска, и работодателят е длъжен да осигури ползването от деня, посочен в него. Ако лицето няма право на този отпуск, работодателят незабавно го уведомява писмено за това. При ползване на част от отпуска на другия родител към заявлението се прилага и съгласие на родителя, чието право се прехвърля. За тези отпуски се води специална отчетност при работодателите, които са ги разрешили.

Отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни (чл. 167а, ал. 6 КТ).

В разпоредбата на чл. 168, ал. 8 КТ изрично е определено, че отпускът за отглеждане на дете до 8-годишна възраст се признава за трудов стаж. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 1 КСО времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. Следователно разрешеният от съответния работодател отпуск по чл. 167а КТ се признава за трудов (и осигурителен) стаж пряко по силата на закона, без да е необходимо изрично потвърждение за това от административен или друг орган. Този ефект не може да бъде „отменен“ от никоя институция. Разбира се, не е изключено да възникнат спорове относно трудовия, респ. осигурителен стаж, които ще подлежат на разглеждане и решаване по предвидения за това ред (напр. обжалване на отказ за отпускане на пенсия на длъжностно лице от НОИ, установяване на стаж по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред и т.н.).

С уважение:
 

Още за неплатен отпуск: