Командировка на работници в Белгия - разрешителни, осигуровки, командировъчни
Отговор, предоставен отКрасимира Гергева Екперт
Въпрос: Българско ЕООД иска да командирова строителни работници в Белгия. Строителните обекти се вземат от друга Белгийска фирма. Българската фирма ще работи като подизпълнител със средства и материали на Белгийската фирма. Какви документи и разрешителни ще са необходими за тази цел? Как ще се осигуряват работниците и задължително ли е да се плащат командировъчни?
Отговор:
|
С чл. 121 от КТ се уреждат някои общи правила относно командироването на служителите в чужбина. Според разпоредбите му, ако нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника за изпълнение на неговите трудови задължения извън мястото на постоянната му работа. Ако командироването е за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, съгласно чл. 121, ал.2 от КТ се изисква неговото изрично писмено съгласие. Според Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на съвета относно командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги урежда няколко възможни варианта за командироване на работници в друга държава членка, като в случая се попада във варианта, при който българската фирма като работодател командирова работник на територията на държава членка за собствена сметка и под свое ръководство по договор, сключен между него и лицето в приемащата държава, за което са предназначени услугите. Съгласно Договора за присъединяване на България към ЕС през първите седем години от членството заварените държави членки имат право да ограничават свободното движение на българските граждани чрез налагане на разрешителен режим за работа на техните територии. Понастоящем според правилата на ЕС за командироване на работници от български работодател в държава членка не попадат в обхвата на този режим и на тях не им е необходимо да им бъде издавано разрешително за работа, доколкото трудовото правоотношение между работника и работодателя бъде поддържано през целия период на командироване. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, командироването на работниците се извършва въз основа на писмена заповед на работодателя, която съдържа специални реквизити, определени в ал. 2 към чл. 5 от Наредбата. Работодателят е длъжен да осигури на командирования работник в допълнение към месечното му възнаграждение: - пътни разходи в размер на действително направените разходи по най-краткия или икономически най-изгодния маршрут, освен ако командированото лице ползва под някаква форма безплатно пътуване; - дневни и квартирни разходи в размери и валути съгласно приложение №2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина и съгласно условията на същата наредба, като работодателя има право да определя различен от установения в приложение № 2 размер на дневните пари, стига той да не надвишава двойния размер на нормативно определените квоти (в случай че приемащата страна осигурява пълен пансион в натура, на командированите лица следва да се изплаща 30% от размера на полагащите се дневни пари). Трябва да се има предвид, че съгласно чл. 22 от Наредбата пълният размер на дневните пари при командировки се изплаща до 30 последователни календарни дни. За дните над тях дневните пари се намаляват с 25 на сто от размерите, определени в приложение № 2; - медицинска застраховка за времето на командироването. Допълнително работодателят и работникът следва да постигнат и съгласие по отношение на /чл. 5, ал. 3 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина/: - продължителността на работния ден и размера на междудневната и седмична почивка и на почивките в работния ден; - размера на платения годишен отпуск; - размера на трудовото възнаграждение; - заплащането на извънреден труд; - безопасните и здравословни условия на труд В тази връзка, съгласно чл. 121, ал. 3 от КТ, когато срокът на командироване в рамките на предоставяне на услуги в друга държава членка на ЕС е по-дълъг от 30 календарни дни, страните следва да уговорят за срока на командировката поне същите минимални условия на работа, каквито са установени за работниците и служителите, изпълняващи същата или сходна работа в приемащата държава. По отношение на осигуряването, задължение на работодателя е да подаде документи в ТД на НАП по адресна регистрация на фирмата за издаване на формуляр А1 за всеки от работниците, които ще бъдат командировани. С този формуляр се потвърждава, че лицата ще продължат да се осигуряват в страната по произход, т.е. в България, и позволява на работника и лицата на негова издръжка да останат в системата за социално осигуряване на България. Условието за това е командироването в държавата членка да бъде за период не по-дълъг от 2 години. След като работодателят получи издадените формуляри А1 за работниците, които ще бъдат командировани, е необходимо да им ги предостави, а те от своя страна трябва да могат да ги предоставят на властите по всяко време от престоя си в държавата членка, където са командировани. Ако не го направят, може да им се наложи да плащат социалните си осигуровки там. Ако обаче бъдат проверени и имат валидни формуляри А1, приемащата държава членка е длъжна да ги признае. Трябва да се има предвид, че ако след края на командировката работникът поиска да запази осигуряването в родната си страна за втори период на командировка в чужбина, между двете командировки трябва да има прекъсване от поне 2 месеца. В случай че лицето продължи да работи в чужбина без подобно прекъсване, то тогава ще трябва да плаща осигуровки в страната, в която е командировано. Единственото изключение от това правило би било налице само ако работникът не е успял да довърши работата, посочена във формуляр А1, поради непредвидени обстоятелства. В този случай работникът или работодателят могат да поискат удължаване на първоначалния период на командироване до приключване на планираната работа, без да се налага да бъде спазено прекъсването от 2 месеца. Удължаването на срока следва да се поиска от органа, издаващ формуляр А1. Въпреки това общият период от време, през което работникът ще може да работи в приемащата държава членка и да остане социално осигурен в родината си страна, остава ограничен до 2 години.
В резюме, необходимите документи, които трябва да се подготвят, са заповеди за командироване, да се получи формуляр А1 от ТД на НАП за всеки от работниците, писмено съгласие от работниците при командироване над 30 календарни дни. Разрешително за работа не е необходимо, но е необходимо да се договори допълнително с работниците работно време, почивки, отпуски, заплащане, извънреден труд, безопасни и здравословни условия на труд. Като възнаграждението на работниците следва да е съобразено с минималното заплащане, което получават работниците в държавата членка за същата или сходна работа, която ще извършват командированите. И не на последно място работодателят е длъжен да осигури пътни, дневни и квартирни пари и медицински застраховки за периода на командироване.
С уважение: .jpg)  |
Нормативна рамка:
- КТ
Вижте КТ тук >>> - Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина Вижте наредбата тук >>> - Директива 96/71/ЕО
Документи
- Заповед за командироване
- Формуляр А1
- Писмено съгласие от работниците при командироване
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
10Март2023
Командировне на шофьор за международен куриерски превоз
от Аспасия Петкова
на 10 Март 2023
20Февр2023
Назначаване на украинци на трудов договор у нас за командироване в Германия
от Красимира Гергева
на 20 Февр 2023
19Ян2023
Командироване на служители за контролиране на обекти на фирма в цялата страна
от проф. д-р Любка Ценова
на 19 Ян 2023
11Ян2023
Командироване на шофьор за международни курсове, изпълнявани в чужбина
от Красимира Гергева
на 11 Ян 2023