Командироване по чл. 121 от КТ и по чл. 121а от КТ - разлики

Според разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от КТ: „Когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване.“. Когато командироването има е за повече от 30 дни без прекъсване, ал. 2 на чл.121 от КТ изисква работодателят да вземе писменото съгласие на работника или служителя.
 

Видно от цитираната разпоредба на чл. 121, ал. 1 от КТ, винаги когато нуждите на предприятието налагат това, Вие можете едностранно, без съгласието на работника или служителя (до 30 дни без прекъсване), да го командировате да изпълнява трудовите се задължения извън мястото на постоянната му работа. В този случай Вие едностранно променяте мястото на работа на работника или служителя.
 

Командироването в рамките на предоставянето на услуги предполага да командировате работник или служител в изпълнение на договор за услуга, който е сключен между работодател и ползвател на услугите или работникът/ служителят да е командирован в предприятие от същата група предприятия. Когато някои от тези изисквания не е изпълнено, т.е. командироването: не става за сметка и под ръководството на работодателя в изпълнение на договор за предоставяне на услуга и не е в предприятие от същата група предприятия, командироването трябва да стане при спазване на изискванията на чл. 121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
 

Редът за командироване по чл. 121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина ще се спазва, винаги когато работникът или служителят се командирова в трета държава (която не е членка на ЕС), без значение дали в изпълнение на договор за предоставяне на услуга или в предприятие от същата група предприятия, установено в трета държава, защото разпоредбите на чл. 121а от КТ не се прилагат за командироването и изпращането от Р България в трети държави. 

 

Втората основна разлика между командироването по чл. 121 и това по чл. 121а от КТ се съдържа във факта, че докато командироването по чл. 121 от КТ се прави едностранно от работодателя, то при командироване в рамките на предоставянето на услуги по чл. 121а от КТ и чл. 2 от Наредбата за командироването и изпращането изисква сключването на допълнително споразумение, в което страните да уговорят условията, при които ще се труди работникът или служителят в приемащата държава, т.е. командироването става по съгласуваната воля на двете страни. Когато не е сключено споразумение, не се допуска работникът или служителят да бъде командирован (чл. 7 от Наредбата за командироването и изпращането).

С уважение: