Командироване на шофьори при международен транспорт след промените от 01 януари 2017 г.
Отговор, предоставен отКрасимира Гергева Екперт
В Държавен вестник бр. 105 от 2016 г. в сила от 30.12.2016 г. е новия чл. 121а от Кодекса на труда, който урежда командироването на работниците и служителите в рамките на предоставяне на услуги.
Разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 и 2 урежда командироването на работниците и служителите в рамките на предоставяне на услуги, когато:
1. български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия;
2. работодател, регистриран по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава командирова работник или служител на територията на Република България:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) предприятие от същата група предприятия.
(2) Изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:
1. регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава-членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава, изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател на територията на Република България.
Във връзка с новия чл. 121а от Кодекса на труда е приета и новата Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги с ПМС №382 от 29.12.2016 г.
С тази наредба в българското законодателство са въведени изискванията на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги и Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО.
С нея се уреждат условията и реда на командироването по чл. 121а от Кодекса на труда, като не се прилага спрямо Търговския флот и морските лица, съобразно изискванията на чл. 1, § 2 от Директива 96/71/ЕО.
Тя намира приложение за всички останали видове транспорт, включително каботажните превози, като това е уредено в двата основни регламента, отнасящи се до международния транспорт в Европейския съюз:
- РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1072/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (преработен);
- РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1073/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 (преработен).
Въз основа на тези два рецитала може да се направи извода, че Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. се прилага за всички видове каботажни превози.
Приложното поле на Директива 96/71/ЕО е въведено в националното законодателство с разпоредбите на чл. 121а, ал. 1 – 3 от КТ.
В началото на статията посочих изискванията в разпоредбата на чл.121а, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, при които могат да се командироват работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
Сега ще разгледаме ал. 3 към чл. 121а от Кодекса на труда. В нея е заложено, че работник или служител може да бъде командирован при условията на чл. 121а, ал. 1 и 2, когато за целия период на командироването или на изпращането съществува трудово правоотношение между него и командироващия или изпращащия работодател.
Съобразно това изискване на ал. 3 от чл. 121а КТ в Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги и по-конкретно в чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 и 2 са разписани подробно данните, които трябва задължително да бъдат включени в трудовия договор или допълнителното споразумение на лицето, което се командирова или изпраща.
Условието за прилагане на всички посочени разпоредби е да е налице трансграничен елемент. Това означава, че командироването или изпращането, съобразно хипотезите, посочени в статията, да е установено в различни държави членки.
Във всички останали случаи, както и когато командироването или изпращането от български работодател е до трета страна, която не е членка на ЕС, командироването се извършва по реда на чл. 121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Разпоредбата на чл. 121а, ал. 1 и 2 урежда командироването на работниците и служителите в рамките на предоставяне на услуги, когато:
1. български работодател командирова работник или служител на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) в предприятие от същата група предприятия;
2. работодател, регистриран по законодателството на друга държава - членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава командирова работник или служител на територията на Република България:
а) за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор, сключен между работодателя и ползвателя на услугите;
б) предприятие от същата група предприятия.
(2) Изпращане на работници или служители в рамките на предоставяне на услуги е налице, когато:
1. регистрирано по българското законодателство предприятие, което осигурява временна работа, изпраща работник или служител в предприятие ползвател на територията на друга държава-членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария;
2. предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по законодателството на друга държава-членка на Европейския съюз, държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на Конфедерация Швейцария или на трета държава, изпраща работник или служител на работа в предприятие ползвател на територията на Република България.
Във връзка с новия чл. 121а от Кодекса на труда е приета и новата Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги с ПМС №382 от 29.12.2016 г.
С тази наредба в българското законодателство са въведени изискванията на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставяне на услуги и Директива 2014/67/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 15 май 2014 г. за осигуряване на изпълнението на Директива 96/71/ЕО.
С нея се уреждат условията и реда на командироването по чл. 121а от Кодекса на труда, като не се прилага спрямо Търговския флот и морските лица, съобразно изискванията на чл. 1, § 2 от Директива 96/71/ЕО.
Тя намира приложение за всички останали видове транспорт, включително каботажните превози, като това е уредено в двата основни регламента, отнасящи се до международния транспорт в Европейския съюз:
- РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1072/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до пазара на международни автомобилни превози на товари (преработен);
- РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1073/2009 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 21 октомври 2009 година относно общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 (преработен).
Ето какво гласят съответните регламенти:
(11) Разпоредбите на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги се прилагат за предприятията за превози, извършващи каботажни превози. – Регламент № 1073/2009.
(17) Разпоредбите на Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги се прилагат за предприятията за превози, извършващи каботажни превози. - Регламент № 1072/2009.
Въз основа на тези два рецитала може да се направи извода, че Директива 96/71/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. се прилага за всички видове каботажни превози.
Приложното поле на Директива 96/71/ЕО е въведено в националното законодателство с разпоредбите на чл. 121а, ал. 1 – 3 от КТ.
В началото на статията посочих изискванията в разпоредбата на чл.121а, ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, при които могат да се командироват работници и служители в рамките на предоставяне на услуги.
Сега ще разгледаме ал. 3 към чл. 121а от Кодекса на труда. В нея е заложено, че работник или служител може да бъде командирован при условията на чл. 121а, ал. 1 и 2, когато за целия период на командироването или на изпращането съществува трудово правоотношение между него и командироващия или изпращащия работодател.
Съобразно това изискване на ал. 3 от чл. 121а КТ в Наредбата за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги и по-конкретно в чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 и 2 са разписани подробно данните, които трябва задължително да бъдат включени в трудовия договор или допълнителното споразумение на лицето, което се командирова или изпраща.
Съобразно Директива 96/71/ЕО и съответно пренесено в чл. 121а, ал. 4 и 5 КТ и разяснено в чл. 6 от наредбата трябва да се има предвид следното:
- условията на труд не следва да са по-неблагоприятни за работника или служителя установени от законодателството на приемащата държава;
- размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от минималната работна заплата или минималната ставка на заплащане за същата или сходна позиция в приемащата държава;
- елементите на възнаграждението на командированите или изпратени работници или служители се определя от законодателството на приемащата държава;
- при уговаряне на условията на трудовия договор или допълнителното споразумение на работника или служителя, който ще бъде командирован или изпратен, задължително трябва да бъде спазен принципът на равно третиране на мъжете и жените и не се допускат други форми на дискриминация.
- условията на труд не следва да са по-неблагоприятни за работника или служителя установени от законодателството на приемащата държава;
- размерът на възнаграждението не може да бъде по-нисък от минималната работна заплата или минималната ставка на заплащане за същата или сходна позиция в приемащата държава;
- елементите на възнаграждението на командированите или изпратени работници или служители се определя от законодателството на приемащата държава;
- при уговаряне на условията на трудовия договор или допълнителното споразумение на работника или служителя, който ще бъде командирован или изпратен, задължително трябва да бъде спазен принципът на равно третиране на мъжете и жените и не се допускат други форми на дискриминация.
Условието за прилагане на всички посочени разпоредби е да е налице трансграничен елемент. Това означава, че командироването или изпращането, съобразно хипотезите, посочени в статията, да е установено в различни държави членки.
В тази връзка командироването и изпращането по чл. 121а от Кодекса на труда при международния транспорт следва да се прилага само в следните случаи:
- когато българска транспортна фирма сключи договор за превоз на стоки с фирма от друга държава членка, да достави тези стоки на получател от същата държава членка, която е възложител;
- при всички случаи на каботаж;
- когато българска транспортна фирма е част от международна група фирми командирова шофьор във фирма от същата група, но установена в друга държава членка.
- когато българска фирма, която осигурява временна работа, изпрати шофьор във фирма ползвател в приемащата държава членка.
- когато българска транспортна фирма сключи договор за превоз на стоки с фирма от друга държава членка, да достави тези стоки на получател от същата държава членка, която е възложител;
- при всички случаи на каботаж;
- когато българска транспортна фирма е част от международна група фирми командирова шофьор във фирма от същата група, но установена в друга държава членка.
- когато българска фирма, която осигурява временна работа, изпрати шофьор във фирма ползвател в приемащата държава членка.
Във всички останали случаи, както и когато командироването или изпращането от български работодател е до трета страна, която не е членка на ЕС, командироването се извършва по реда на чл. 121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Още по темата вижте тук: Командироване на шофьори във Франция
.jpg)
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portaltrznormativi.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
04Дек2018
Какви са критериите за издаване на удостоверения А1 на международните шофьори
от Красимира Гергева
04 Дек 2018
06Ноем2018
Наредба 1 за условията и реда за възстановяване на транспортните разходи или на разходите за наем на педагогическите специалисти
от PortalTRZnormativi.bg
06 Ноем 2018
26Юли2018
Примери, свързани с удължаване на срока на командироване на шофьори
от Аспасия Петкова
26 Юли 2018