Командировките в чужбина след промените от тази година

В ДВ, бр. 105 от 30.12.2016 г. бяха публикувани промени в КТ и КСО, които уреждат условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги. В изпълнение на делегацията на чл. 121а, ал. 8 от КТ и чл. 58, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, беше приета Наредба за  условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги (Наредба за командироването и изпращането), обнародван в ДВ. бр.2 от 6.01.2017 г.

Съгласно чл. 6а от КСО, осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121а, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1 от КТ, се дължат върху брутните месечни възнаграждения и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава. Ако в приемащата държава няма определени минимални ставки на заплащане, осигуряването трябва да става върху не по-малко от т.н. „праг“ за дейността и върху не повече от 2600 лв. Промяната означава, че работодателите са длъжни да се съобразявят с разпоредбите на чл. 121а от КТ относно заплащането и съответно осигуряването на командированите и изпратените работници или служители в чужбина.

Новата уредба на чл. 121а от КТ въвежда отделни понятия за командироване и изпращане в рамките на предоставяне на услуги.


За целия период на командироването трябва да съществува трудово правоотношение между работодателя и командирования работник или служител.

Когато български работодател командирова лице в друга държава да извършва услуга, това предполага да има сключен договор между работодателя и местно лице, ползвател на услугата в приемащата държава членка.Такива договори може да бъдат за услуги в областта на транспорта, строителството и други.


Командированият работник или служител от български работодател може да бъде в предприятие от същата група, т.н. „вътрешнокорпоративен трансфер“.Това „...са две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка.“

Командироване в рамките на предоставянето на услуги е налице и когато работодател, регистриран по законодателството на друга държава членка или трета държава, командирова работници и служители на територията на Република България в посочените два случая - за своя сметка и под свое ръководство въз основа на договор за предоставяне на услуга или в предприятие от същата група предприятия.

Основно изискване е за целия период на командироването да съществува трудово правоотношение между работника и служителя и командироващия работодател.


Съгласно разпоредбата на чл. 121, ал. 1 от КТ, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Когато  срокът е по-дълъг от 30 дни без прекъсване, работодателят трябва да получи писменото съгласие на работника или служителя. В този случай, когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може едностранно, без съгласието на работника или служителя да го командирова да изпълнява трудовите се задължения извън мястото на постоянната му работа.

Командироването в рамките на предоставянето на услуги предполага работодателят да командирова работник или служител в изпълнение на договор за услуга, сключен между работодателя и ползвател на услугите или работникът или служителят да е командирован в предприятие от същата група предприятия. Когато някое от тези изисквания не е налице, т.е. командироването не се извършва за сметка и под ръководството на работодателя в изпълнение на договор за предоставяне на услуга и не е в предприятие от същата група предприятия, то командироването следва да се извърши при спазване на изискванията на чл. 121 от КТ и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Например, когато работникът или служителят е командирован за участие в семинар, обучение, обмяна на опит и други.


Командироването по чл. 121 от КТ се извършва едностранно от работодателя, а по 121а от КТ – след сключване на допълнително споразумение с точно определени реквизити, в което страните да уговорят условията, при които ще работи работникът или служителят в приемащата държава, т.е. командироването се извършва по съгласуваната воля на двете страни. Когато споразумение не е сключено, не се допуска работникът или служителят да бъде командирован (чл. 7 от Наредбата за командироването и изпращането).


За целия период на изпращането трябва да съществува трудово правоотношение между работника и служителя и предприятието, което осигурява временна работа.

Въпросът за командировъчните изрично е уреден в с разпоредбата на чл. 215, ал. 2 от КТ. Освен минималните условия на работа (в това число и минимални ставки на заплащане в приемащата държава), предвидени в чл. 2 и чл. 3 от Наредбата за командироването и изпращането, разпоредбата на чл. 215, ал. 2 от КТ предвижда, че при командироване на работник или служител от български работодател или изпращане от предприятие, което осигурява временна работа, регистрирано по българското законодателство, лицето има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни пари при условия, определени в наредбата по чл. 121а, ал. 8 от  КТ. С тази разпоредба се създава яснота, като се предвижда, че при командироване на работници и служители в рамките на предоставянето на услуги, те имат право само на пътни пари. Това означава, че работодателят, съответно предприятието, което осигурява временна работа, няма задължение за заплащането на квартирни и дневни пари. На практика със заплащането на минималните ставки в приемащата държава членка се компенсират завишените разходи за храна и подслон на командированите и изпратени работници и служители.


Този вид трудов договор е регламентиран с разпоредбите на чл. 107р, ал. 1 от КТ.

С приетата разпоредба  на чл. 215, ал. 2 от КТ се осигурява равно третиране на българските работници и служители с работниците и служителите в приемащата държава членка, каквото е една от основните цели на Директива 96/71/ЕО.