Изплащане на заплата и обезщетение по чл. 224 от КТ на наследници на починал служител

При смърт на работник или служител работодателят прекратява трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 11 от КТ. Заповедта трябва да се издаде от датата на смъртта на работника или служителя, посочена в издадения от общината смъртен акт.

При прекратяването на трудовият договор на наследниците трябва да бъдат изплатени дължимите суми на починалият слижител за положен от него труд към момента на смъртта, това са работни заплати или части от тях. Също така са дължими суми по  чл. 224 КТ пропорционално на полагащия му се платен годишен отпуск до деня на смъртта, според чл. 43, ал.1 от НРВПО.

Ако работникът или служителят отговаря на условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж, той има право на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, тъй като обезщетението се дължи от работодателя независимо от основанието за прекратяване на трудовия договор. Това обезщетение би трябвало да се изплати на наследниците.

Правоимащите лица доказват правото си с удостоверение за наследници. Когато единият наследник е непълнолетен, то той се представлява от законния му представител (в повечето случаи това е другият родител, който упражнява родителските права).

Дължимите от работодателя суми могат да бъдат изплатени и на един от наследниците, за което той трябва да представи на нотариално заверено пълномощно от останалите наследници.

С уважение:

Нормативна рамка:

- КТ

Вижте КТ тук >>>

- Наредба за работното време, почивките и отпуските

Вижте наредбата тук >>>