Издаване на командировъчни за работници без точен адрес на месторабота

В Кодекса на труда, в чл. 121, е указано, че когато нуждите на предприятието налагат, работодателят може да командирова работника или служителя за изпълнение на трудовите задължения извън мястото на постоянната му работа, но за не повече от 30 календарни дни без прекъсване. Командироване за срок, по-дълъг от 30 календарни дни, се извършва с писмено съгласие на работника или служителя.

С Наредбата за командировките в страната се определят условията за командироване в границите на държавата, размерите на командировъчните пари (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите.

Въз основа на чл. 4 от наредбата, командированият има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и командировъчни пари за времето на командировката, при условията и в размерите, определени с наредбата.

Следва да се има предвид, че когато със заповедта за командировка е разпоредено, командированият в мястото на командировката да извърши работа, за която се предвижда трудовото възнаграждение да се определя според изработеното, той получава освен командировъчни пари и трудово възнаграждение, в зависимост от изработеното, но не по-малко от уговореното трудово възнаграждение по основното му трудово правоотношение. Командировъчните пари се заплащат от работодателя, командировал работника или служителя.

Във вашият случай е важно да се разгледа разпореждането на чл. 6 от Наредбата, там е определено, че не се считат командировани лицата, които:
- извършват постоянната си работа през време на пътуването - работници от локомотивни и други превозни бригади, шофьори, летци, моряци, ловни и риболовни надзиратели от подвижната охрана, и др.;
- изпълняват служебни задачи в границите на населените места, където е мястото на работата им, определено при възникване на трудовото правоотношение;
- пътуват като пласьори на материали, стоки, продукция и в други случаи по граждански договори без предварително определен маршрут, и възнаграждението им се определя в процент върху реализирания приход-оборот.

Ако вашите служители извършват някоя от дейностите по чл. 6 от Наредбата, то работодателя има право да укаже със заповед, че за изпълнението на техните задължения не се предвижда заплащане а командировъчни пари. В трудовите им договори би трябвало да бъде уговорено място на работа: На път.
 
Относно въпроса – „Когато изпращаме 5 работника в командировка (ако има такава след първият ми въпрос) мога ли да издам един командировъчен лист на всички или на всеки поотделно трябва да пусна?“

Съгласно чл. 8 от Наредбата, командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед от работодателя. Заповедта може да бъде групова и в нея да бъде описано кои служители се командироват.

Добре е да се знае, че при особени обстоятелства, когато се налага незабавно заминаване, командироването може да се извърши и по устно нареждане на командироващия, който в 3-дневен срок е длъжен да издаде писмена заповед. Съгласно чл. 9 от Наредбата, в заповедта за командироване се посочват данни за командироващия и командированите, а именно:
- наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта;
- трите имена и длъжността на командированото лице/лица – ако са няколко/;
- мястото на командироването;
- задачата, за която лицето се командирова;
- времетраенето на командировката;
- командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право;
- начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари;
- необходимостта и видът на отчета за извършената работа.

Заповедта за командировка се издава от работодателя или от упълномощено от него длъжностно лице.

Заповедта за командировка или командировъчното удостоверение се заверява и датира от упълномощено служебно лице и се подпечатва с печата на предприятието, в което е командировано лицето/или лицата/.

Командированият е длъжен в 3-дневен срок след завръщането си от командировка да даде отчет за извършената работа. Ръководителите са длъжни в 5-дневен срок да вземат становище по отчета.

Изплащането на командировъчните пари  е определено в чл. 32 от Наредбата. За да бъде извършено изплащане на командировъчни пари, трябва да бъдат оформени:
1. заповед за командировка, а в случаите по чл. 8, ал. 2 и 3 - командировъчно удостоверение;
2. препис от писмен отчет, когато това се изисква със заповедта за командировка;
3. сметка за дължимите суми или авансов отчет, ако преди заминаването е получен служебен аванс, към който се прилагат документи за извършените разходи: документ за платените пари за нощуване; размерът на квартирните пари задължително се утвърждава от командироващия; утвърденият размер може да бъде по-голям от първоначално определения със заповедта за командировката; и размерът на пътните пари се изплаща в рамките на определения от командироващия срещу представяне на билет или друг документ, удостоверяващ извършения разход; билетът се представя във всички случаи, когато пътуването е извършено със самолет.
 
Относно въпроса - за  пътните листове и пътните книжки:

При закупуването на горива фактурата е основният първичен документ, доказваш, придобиването им.

За да бъде изписвано горивото като разход за целите на ЗКПО, документът за доставка не е достатъчно основание, тъй като в момента на покупката не се правят записи по разходните сметки. Изписването на гориво, отразено в счетоводството на предприятието като разход, следва да е документално обоснован. Първичния документ за извършените превози, които от своя страна дават информация за фактическия разход на горива и смазочни материали съгласно нормения разход на гориво на 100 км. пробег и пропътуваните километри е пътния лист или пътната книжка. Счетоводното и данъчното законодателство изискват като разход да се отчита само стойността на фактически изразходваните горива. В тази връзка, пътният лист или пътната книжка трябва да съдържат не само пропътуваните километри, но и описание на маршрута. Реалният разход на гориво следва да бъде съобразен и с различните експлоатационни условия, с вида на маршрута и атмосферните условия, при които се използват транспортните средства на предприятието.  

С уважение:

Нормативна рамка:

- КТ

Вижте КТ тук >>>