Фиксиране на началото и края на работния ден в трудов договор за непълно работно време

Съгласно чл. 138, ал. 1 КТ страните по трудовия договор могат да уговарят работа за част от законоустановеното работно време (непълно работно време). В тези случаи те определят продължителността (напр. 2, 3, 4 часа дневно и т.н.) и разпределението на работното време (дали то ще се прекъсва от почивки или не).

Обикновено в такива договори се посочват началото и краят на работния ден, като по този начин се фиксира и продължителността му – напр. за 2 часа от 10.00 до 12.00 ч. Ако обаче страните се стремят към по-голяма гъвкавост в уговорките си, няма пречка да предвидят само механизма, по който ще се решават тези въпроси – например, че началният и крайният час на работното време за всеки ден от седмицата ще се установяват чрез график, изготвен от работодателя и сведен до знанието на работника или служителя до края на предходната седмица. Във всеки случай е препоръчително да се постигне ясна договореност кога ще се полага трудът и то още към момента на сключване на трудовия договор, за да се избегнат възможни спорове в бъдеще.

С уважение:
 

Още за работно време: