Дежурства и извънреден труд

Съгласно чл. 2, ал. 2 от Наредба № 2 от 22.04.1994 г. за реда за установяване задължение за дежурство или за разположение на работодателя дежурството представлява специфична организация на работата при подневно или сумирано отчитане на работното време при спазване изискванията на Кодекса на труда относно междудневната и междуседмичната почивка. То е част от редовното работно време и спрямо него на общо основание се прилагат правилата за извънредния труд.

От данните в запитването може да се заключи, че служителите работят при подневно отчитане на работното време (по аргумент от чл. 142, ал. 5 от КТ: не се допуска сумирано изчисляване на работното време за работниците и служителите с ненормиран работен ден.). Ако по силата на индивидуалните си трудови договори те работят от понеделник до петък и следва да дежурят в събота или неделя, този шести работен ден за тях се явява извънреден труд. Положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от: 50 на сто – за работа през работните дни; 75 на сто – за работа през почивните дни; 100 на сто – за работа през дните на официалните празници (чл. 262, ал. 1, т. 1 – 3 КТ). А ако е положен извънреден труд в двата дни от седмичната почивка при подневно изчисляване на работното време, работникът или служителят има право освен на увеличено заплащане на този труд и на непрекъсната почивка през следващата работна седмица в размер не по-малък от 24 часа (чл. 153, ал. 4 от КТ).

Наред с изложеното, разпоредбата на чл. 264 от КТ предвижда, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това увеличение е мотивирано от други съображения и няма отношение към заплащането на извънредния труд. Затова, когато едновременно са налице и двете условия – положеният труд е извънреден и е положен на официален празник – и двете увеличения се прилагат кумулативно (едновременно) към трудовото възнаграждение и то се дължи в четворен размер (веднъж увеличено със 100% по чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ и умножено по две на основание чл. 264 от КТ).

С уважение:
 

Още за извънреден труд:

Нормативна рамка

КТ

Наредба № 2 за реда за установяване на задължение за дежурство или за разположение на работодателя