Увеличено заплащане за извънреден труд

При подневно отчитане на работното време положеният труд на официален празник ще се окаже извънреден труд. Празничните дни са определени в чл. 154, ал. 1 от КТ и по принцип те са неработни за служителите. Поради това положеният в тези дни труд подлежи на увеличено заплащане по чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ – в размер, договорен между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 100 на сто.

Наред с това, чл. 264 от КТ предвижда, че за работа през дните на официалните празници, независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му възнаграждение. Това увеличение е мотивирано от други съображения и няма отношение към заплащането на извънредния труд, както личи ясно от формулировката на разпоредбата. Съображенията на законодателя при въвеждането му се свеждат до неудобствата, които търпи работникът или служителят от това, че не може да прекара празника с близките си, да отдаде почит на исторически или религиозни събития и т.н. Затова, когато едновременно са налице и двете условия – положеният труд е извънреден и е положен на официален празник – и двете увеличения се прилагат кумулативно (едновременно) към трудовото възнаграждение и то се дължи в четворен размер (веднъж увеличено със 100 % по чл. 262, ал. 1, т. 3 от КТ и умножено по две на основание чл. 264 от КТ).

Извънредният труд се отчита и съответно се заплаща в часове. Ако например на 3-ти март работник или служител положи 4 часа труд, няма основание увеличеното заплащане да е за нормална продължителност на работното му време (за цял ден), а само за действително положения труд. Аргумент в тази насока дава и разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от НРВПО, според която положените часове извънреден труд се отразяват във ведомостите за заплатите за съответния месец.

С уважение:

Още за извънреден труд:

Нормативна рамка

КТ

Наредба за работното време, почивките и отпуските