База за изчисляване на обезщетение по чл 222 ал 2 от КТ при освобождаване на работник с ТЕЛК

За да може да се възползва работник или служител от обезщетението по чл. 222, ал. 2 от Кодекса на труда основанието за прекратяването на трудовия му договор трябва да бъде „поради болест, довела до трайно намалена работоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертната лекарска комисия“. Това са основанието на чл. 325, ал. 1 т. 9 и чл. 327, ал. 1, т. 1 от КТ. И двата случая касаят прекратяване на трудовия договор без предизвестие, но с различна инициатива. В първия случай договорът се прекратява на общо основание, без която и да е страна да дължи предизвестие на другата. Във втория случай инициативата е на работника или служителя, но прекратяването е отново без предизвестие.

За да може да се приложи чл 222 ал 2 от КТ, трябва да са изпълнени законовите предпоставки: лицето да не може да изпълнява задълженията по длъжността поради болест, която е довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия. При същия работодател да няма друга, подходяща за здравословното му състояние работа. При наличие на подходяща работа – писмено изразено от работника несъгласиео да я заеме, в отговор на писменото предложение на работодателя в този смисъл.

Обезщетението по чл 222 ал 2 от КТ е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника или служителя за период от два месеца.

Разпоредбата на чл. 228, ал. 1 от КТ регламентира начина и базата за определяне на обезщетенията по чл. 213 – чл. 226 КТ. Брутното трудово възнаграждение за определяне на посочените обезщетения е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.

Съгласно чл. 17, ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) в брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се включват:
1. основната работна заплата за отработеното време;
2. възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда;
3. допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имат постоянен характер;
4. допълнителното трудово възнаграждение при вътрешно заместване по чл. 259 КТ;
5. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ;
6. възнаграждението, заплатено при престой или поради производствена необходимост, съгласно чл. 267, ал. 1 и 3 КТ;
7. възнаграждението по реда на чл. 268, ал. 2 и 3 КТ.

В чл. 19, ал. 1 от НСОРЗ е предвидено, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл. 228 от Кодекса на труда се определя, като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец.

Цитирам разпоредбата, за да посоча ал. 2 от нея, която определя, че размерът на среднодневното брутно трудово възнаграждение при изчисляване на платения годишен отпуск и обезщетенията по Кодекса на труда при пълен работен ден не може да бъде по-малък от този, който се изчислява при възникване на съответното основание от размера на установената за страната минимална работна заплата.

Независимо, че при буквално тълкуване на чл. 228, ал. 1 от КТ следва за база да се вземе последното получено брутно трудово възнаграждение (в случая, то към момента на изплащане на обезщетението е под минималната работна заплата), а чл. 19 от НСОРЗ говори за среднодневно брутно трудово възнаграждение, считам че е по-правилно да се вземе за база при изчисляване на обезщетението по реда на чл 222 ал 2 от КТ МРЗ за страната, към момента на изплащане на обезщетението, по аналогия на чл. 19, ал. 2 от НСОРЗ, както и на чл. 21 ал.2 от НСОРЗ, които касаят друг фактически състав, но законодателят и в двата случая е предвидил да се вземе предвид увеличеното възнаграждение, когато това е станало докато работникът или служителят не е бил на работа.

Обърнете внимание, че съгласно чл. 228, ал. 2 от КТ размерите на обезщетенията по чл. 222 се прилагат, доколкото в акт на Министерския съвет, в колективен трудов договор или в трудовия договор не са предвидени по-големи размери. Ако при Вас има сключен КТД, е необходимо да направите справка относно наличие на подобна клауза.

Върху обезщетението по чл 222 ал 2 от КТ, както сте отбелязали в питането, не се дължат осигурителни вноски за ДОО и ДЗПО. Здравноосигурителни вноски също не са дължими. Обезщетението по реда на чл 222 ал 2 от КТ е необлагаемо нито с осигурителни вноски, нито с данъка по реда на ЗДДФЛ.

С уважение: