Аванс и болнични

Трудовите правоотношения, включително трудовото възнаграждение и начинът му на изпащане, се уреждат с трудовите договори на работниците и служителите на база на вътрешните правила за работната заплата в предприятието и Кодекса на труда. Във вътрешните правила би трябвало да са отразени начинът и условията на изплащане на аванс в предприятието. За различните предприятия тези условия са различни. Ако във вътрешните правила е заложено да не се изплаща аванс на работниците, ако през месеца са били в болнични /независимо от броя на дните им/, то тогава лицето не може да претендира за такъв. Ако е заложено, че работниците имат право на аванс, например, когато са били до 10 дни болнични през месеца, то тогава лицето може да има претенции. Масовата практика във фирмите е да не се изплаща аванс на лицата, ако са били в болнични през месеца, защото на по-късен етап и при определени условия това може да доведе до усложняване на равнението при изплащане на заплатите.
 

В случая лицето има отработени само 7 дни и се предполага, че авансът не му е начислен и изплатен, защото възнаграждението за тези 7 дни не може да покрие неговия размер.
 

За това е най-добре лицето да се запознае обстойно с вътрешните правила за реда на определяне и изплащане на работната заплата във фирмата и на тяхната база да предприеме следващите стъпки за оспорваме неизплащането на аванса.