Завеждане на инсталация в категория активи

Отговор на първи въпрос:  В коя категория по ЗКПО трябва да бъде заведена инсталацията – втора или седма?
 
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗКПО за данъчни цели амортизируемите активи са разпределени в седем категории. При това групиране законодателят стимулира инвестициите в определени видове активи чрез процента на амортизационните норми, докато за целите на счетоводството амортизационните норми обичайно се основават на реалния полезен живот на активите.

В ЗКПО не  са предвидени правила, по които даден актив да бъде разпределен към една или друга категория или група данъчни амотизируеми активи. С оглед на това, при определяне на категорията, към която да се разпредели данъчен амортизируем актив, съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗКПО следва да се вземат предвид вида, техническите характеристики и предназначението на актива при осъществяване на дейността на предприятието и определените от компетентен орган вид, технически характеристики и предназначение на съответния актив.

Тъй като правната уредба относно соларните инсталации е твърде малко, то бих препоръчала относно обектите за производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници да ползвате  определенията дадени в § 1 от допълнителните разпоредби на Закона за енергетиката (ЗЕ) и нормите на Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическата енергия (ДВ бр.53 от 2005 г., изм.  ДВ. бр.73 от 2006 г.). Вижте и БДС EN 50513:2009  Соларни пластини. Лист с данни и информация за продукта за производство на кристални силиконови пластини за соларни клетки: bds-bg.org/bg/project/show/bds:proj:73971.

Тъй като соларната система е актив със сложна структура, той следва да  се причисли към категория ІІ – машини, производствено оборудване, апаратура по смисъла на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗКПО. Възможно е също някои от съставните части на апаратурата да са с такива характеристики, че да покриват критериите и от друга категория данъчни амортизируеми активи и затова следва да прецените дали не попадат тези части в други категории. При определяне на категорията по чл. 55 от ЗКПО и нормата за амортизиране следва да се вземе предвид и предназначението, начина по които се реализира икономическата изгода и различните полезни срокове на годност на съставните части. Така например актив, който не е елемент от енергийния обект, каквото е едно производствено съоръжение, но има важно значение за работата на системата, то може да се заведе в категория І (масивни сгради) или категория VІІ (всички останали амортизируеми активи). За да  защитите решението си може да се позовете на т. 3.2. от НСС 16 „Дълготрайни материални активи”, според която дълготрайните материални активи, които се състоят от разграничими съставни части, отговарящи поотделно на критериите за дълготраен материален актив, могат да бъдат разделени на своите съставни части и всяка част да се третира като самостоятелен актив. Това е необходимо, когато съставните части имат различни полезни срокове на годност или по различен начин осигуряват икономическа изгода за предприятието, което налага да се използват различни методи и норми за амортизация.

Относно разходите за СМР и въвеждане в експлоатация на съоръжението, следва да се има предвид разпоредбата на т. 4 от НСС 16 „Дълготрайни материални активи”, съгласно която първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена (включително митата и невъзстановимите данъци) и всички преки разходи, конкретно изброени в т. 4.1 от НСС 16.

Като аргументи за решението си може да посочите и разпоредбата на т.3.1. от НСС 16 „Дълготрайни материални активи”, където е предвидено, че един актив се признава и се отчита като дълготраен материален актив, когато отговаря на определението за дълготраен материален актив, стойността на актива може надеждно да се изчисли, и предприятието очаква да получи икономически изгоди, свързани с актива. Може да се позовете и на определенията, посочени  в т. 2 от НСС 4 „Отчитане на амортизациите”, където е пояснено кога даден дълготраен материален актив е амортизируем.
 
Отговор на втори въпрос: Лицето задължено ли е да се регистрира по ЗАДС?

Лицето подлежи на задължителна регистрация на основание чл. 57а, ал. 1, т. 3 или т. 3а, или т. 3б от ЗАДС, когато отговаря на посочените конкретни изисквания за съответната регистрация. Поради липса на конкретна информация във въпроса не мога да  посоча в коя точка попадате: т. 3, или т. 3а, или  т.3б. За регистрация се подава заявлението, посочено в чл.37а от Правилника за прилагане на ЗАДС.
 
Отговор на трети въпрос: Длъжни ли сме да начисляваме и внасяме акциз върху произведената ел. енергия?

В чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС е предвидено, че при продажба на електрическа енергия, когато лицето е регистрирано по реда на чл. 57а, ал. 1, т. 3 или т. 3а от ЗАДС, то е освободено от задължението да заплаща на акциз.

В чл. 20, ал. 2, т. 18 от ЗАДС е предвидено, че когато лицето ползва произведената от него електрическа енергия за потребление за свои собствени нужди и е регистрирано по чл. 57а, ал. 1, т. 3 или т. 3б от ЗАДС, лицето е освободено от заплащане на акциз, с изключение на случаите на потреблението на електрическа енергия за производство или поддържане на производството на електрическа енергия.

С уважение:

Още по активи:

Нормативна рамка

СС 4

СС 16

Закон за енергетиката 

Наредба № 14 от 15.06.2005 г. за техническите правила и нормативи за проектиране, изграждане и ползване на обектите и съоръженията за производство, преобразуване, пренос и разпределение на електрическата енергия

ЗАДС

ППЗАДС

ЗКПО