Възстановяване на ДДС, начислено в държавите членки при вътреобщностен транспорт

Директивата определя правилата и условията за възстановяване на ДДС от други държави членки, а в регламента са изброени всички стоки и услуги, за които се прилага възстановяване, както и техните кодове, нужни при подаване на електронните искания за възстановяване.

Най-общо, за да има право на възстановяване, заявителят трябва да бъде данъчно задължено лице, неустановено в държавата членка по възстановяване и осъществяващо облагаеми доставки. Лицето трябва да има начислен ДДС върху направени разходи в държава членка, в която не е установено (държава членка по възстановяване) и трябва да не е осъществявало доставки в тази държава членка, освен доставки с приложим режим на обратно начисляване или определени освободени транспортни услуги по време на периода за възстановяване.

Не подлежи на възстановяване неправомерно начислен ДДС, както и начислен ДДС, свързан пряко с дейности, които са освободени без право на приспадане и начислен ДДС върху разходи, за които има ограничение върху правото на приспадане в държавата членка по възстановяване.

Първият начин е да се сключи договор с фирма агент по възстановяването. Фирмите - агенти по възстановяване - изискват определен набор документи при сключване на договора с тях. За тази услуга фирмите – агенти договарят комисионна, която обикновено е процент от сумата подлежаща на възстановяване. 

Исканията се подават по електронен път чрез портала за електронни услуги на НАП в специалната електронна платформа – Искания за възстановяване на ДДС от търговци, установени в страната, към държави членки на ЕС. За да се използва тази електронна услуга на НАП, лицето трябва да има достъп до тази е-услуга с КЕП и да отговаря на условията на директивата. Не се изискват никакви допълнителни документи освен сканирани копия на фактурите, по които ще се иска възстановяване на ДДС.

Може да се възстанови данък, свързан със стопанска дейност, осъществявана извън държавата членка по възстановяване, ако тази дейност е облагаема или е освободена с право на възстановяване в държавата членка по възстановяване, ако е осъществена там и ДДС, свързан с доставки, за които се прилага обратно начисляване в държавата членка по възстановяване.

Искането за възстановяване се подава в държавата членка по установяване до 30 септември на календарната година, следваща периода на възстановяване.

След подаване на искането, държавата членка по възстановяване разполага с четири месеца от датата на получаване на искането за възстановяване да информира заявителя за решението си да одобри или откаже искането или да поиска допълнителна информация. Когато се иска допълнителна информация, срокът се удължава с два месеца от датата на получаване на тази информация. Когато е поискана допълнителна информация, в срок от 8 месеца от датата на получаване на искането, държавата членка следва да уведоми заявителя за решението си. Кореспонденцията с данъчните органи от държавите членки относно поискана допълнителна информация става по e-mail адреса, посочен в КЕП.

При подаване на искането без посредничество на агент по възстановяване, следва да се има предвид, че банката, в която е банковата сметка на заявителя, трябва да има кореспондентски банки за съответната валута на държавата членка по възстановяването. Не е необходимо да се открива валутна сметка, но преди да се посочи банкова сметка в искането, ще е добре фирмата заявител да се допита до банката си, дали може да получава съответната валута и ако не, да открие банкова сметка в подходящата банка. За съжаление, не всички държави членки връщат ДДС в EUR и това създава проблеми при получаване на сумата.