Условия за признаване на разходи за целите на облагането по ЗКПО за ползване на автомобил за служебни цели

Изложената в запитването фактическа обстановка е лаконична, затова ще отговорим принципно на така поставените въпроси.

Не става ясно как точно липсата на документална отчетност за използваното гориво би повлияло по някакъв начин на данъчната амортизация на автомобила. Според мен такава връзка няма. Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗКПО, начисляването на данъчна амортизация започва от началото на месеца, в който данъчният амортизируем актив е въведен в експлоатация или от началото на следващия месец. Датата на въвеждане в експлоатация следва да е документално обоснована.

От горната разпоредба е видно, че  условието да се признае данъчната амортизация на един актив е същият да е въведен в експлоатация. Съгласно чл. 59 от ЗКПО начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от дванадесет месеца. Начисляването се преустановява от началото на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът по изречение първо, и се възобновява от началото на месеца на връщането на актива в експлоатация. Данъчният амортизируем актив не се отписва от данъчния амортизационен план.

Друга хипотеза на преустановяване начисляването на данъчни амортизации е, когато активът се отписва от данъчния амортизационен план, когато е напълно амортизиран за данъчни цели.

В запитването е поставен въпрос липсата на документална отчетност за закупеното гориво влече ли санкции по чл. 215а от ЗКПО.

Въпрос не е съвсем коректно зададен. На първо място в разпоредбата на чл. 215а от ЗКПО не са предвидени санкции. Въпросната норма указва как се образува данъчната основа за данъка върху разходите в натура.

От описаната в запитването фактическа обстановка не можем да направим извод, че в случая разходите за служебния автомобил следва да се обложат с данък съгласно чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО.

Съгласно § 1, т. 83 от ДР на ЗКПО „разходи в натура“ за целите на чл. 204, ал. 1, т. 4 е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, от счетоводните разходи, които не попадат в чл. 204, ал. 1, т. 1 - 2 и са свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи и/или персонал, използвани както за дейността, така и за лично ползване.

Както се вижда от горепосоченото легално определение, за да се обложат едни разходи за ползването на служебен автомобил по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО във връзка с чл. 215а от ЗКПО следва същият този автомобил да е ползван, както за дейността на дружеството, така и за лично ползване.

В запитването не е посочено въпросният автомобил да е ползван за лични цели на някой от персонала на дружеството. Затова можем да направим извод, че редът на облагане на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО във връзка с чл. 215а от ЗКПО е по-скоро неприложим в случая.

Въпреки това, относно документалната обоснованост за целите на облагане с корпоративен данък, следва да имате предвид, че основният принцип е залегнал в нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, съгласно който счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция.

Въпросната норма има императивно съдържание и е насочена към дисциплиниране на стопанските субекти при отчитане на разходите за данъчни цели, респективно за предотвратяване на случаите на укриване на продажби и доходи от тях. Неспазването на изискването на посочената разпоредба е достатъчно основание за приложението на чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Следователно, ако в хода на ревизионно производство се установи нарушението на герецитираните изисквания (независимо от останалите събрани доказателства по сделката), то с отчетените разходи следва да се увеличи финансовия резултат при данъчното му преобразуване на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО.

Дори и да приемем, че в случая служебният автомобил е ползван както за служебни, така и за лични цели и извършените разходи следва да се обложат по реда на чл. 204, ал. 1, т. 4 от ЗКПО във връзка с чл. 215а от ЗКПО, то и в този случай не отпада изискването за документална обоснованост на разходите с първичен счетоводен документ (в общият случай фактура) и с фискален бон ако е плащано в брой, но на основание чл. 10, ал. 6 от ЗКПО не е необходимо издаване на пътен лист или друг подобен документ за обосноваване на експлоатационните разходи.   

Данъчно признаване на разходи за данък върху превозни средства

 

Признаване по ЗКПО на разходи за командировка на управител на ООД с ТД в друго дружество