Данъчно признаване на разходи за данък върху превозни средства

На основание чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч предприятието задължително изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на база принципа на начисляването. Съгласно този принцип ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. В конкретния случай това значи, че щом в дадена година за предприятието възниква задължение за плащане на данък върху превозните средства, този данък следва да бъде начислен като текущ разход и задължение в отчетния период, в който възниква това задължение.
 
Ако разходът бъде отчетен на касовия принцип в годината, в която е платено старо задължение за данък, съществува риск в рамките на контролно производство по ЗКПО този счетоводен разход да не бъде признат за данъчни цели. Неотчитането на разход като текущ в периода, в който той е възникнал, може да се третира като счетоводна грешка, а на основание чл. 75, ал. 7 от ЗКПО всички счетоводни приходи и разходи, отчетени през текущата година във връзка с открита счетоводна грешка от минали години, не се признават за данъчни цели. Извън това, разходът може да бъде данъчно непризнат и на основание чл. 77 от ЗКПО като разход, отчетен в нарушение на счетоводното законодателство.