Унаследяване на заем, предоставен от ФЛ на ЮЛ

Тъй като във въпроса няма данни за основанието за сключването на договор за заем, отговорът е изготвен съобразно общите правила за предоставяне на заем, съгласно изискванията на Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Приемам, че на основание чл. 240 и сл. от ЗЗД, между физическото лице и дружеството Ви е сключен договор за заем, по силата на който физическото лице предоставя определени парични средства на дружеството. Страните са уговорили в договора срок за връщане на заема, ред за връщане на заема /наведнъж или на части/, както и дължимата лихва. От данните в поставеният въпрос може да се приеме, че има сключен договор за заем, който съдържа посочените изисквания.
 
След като физическото лице, предоставило заема е почине, с неговата смърт не се погасяват автоматично всички негови права и задължения. Съгласно разпоредбите на Закона за наследството, правата и задълженията на наследодателят се прехвърлят върху неговите наследници, в случая върху неговата дъщеря, която е негов наследник.
  
Следователно правата, които починалото физическо лице е имало да получи от дружеството Ви останалата неплатена част от заема, заедно с лихвата преминават върху дъщерята. Лихвата е акцесорно задължение, т.е. лихва се дължи докато се изплати изцяло основното задължение, т.е. докато се изплати изцяло главницата по заема. Следователно не може да откажете плащане на лихва, поради смъртта на заемодателя. Вие следва да продължите да погасявате сумата по получения заем, заедно с лихвата,  според уговореното в договора между починалото физическо лице и Вашето дружество.

Дъщерята трябва да удостовери пред Вас качеството си на наследник на физическото лице, акто и че е приели наследството на наследодателя, с документи които се издават от общинските органи, за да има право да получава от Вас дължимите плащания по заема.

На основание чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ наследниците на починало лице могат да подадат годишна данъчна декларация за доходите на починало лице, т.е. да подадат декларация образец 2001в по ЗДДФЛ. От разпоредбата на чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ е видно, че подаването на годишната данъчна декларация е уредено като възможност, а не като задължение за наследниците на починалото лице.

Ако наследникът, т.е. дъщерята, реши да се възползва от тази възможност, т.е. да подаде декларация по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ, тя трябва да се съобрази с разпоредбите на чл. 53 от ЗДДФЛ по отношение срока на подаване на декларацията. В чл. 53, ал. 3 от ЗДДФЛ е предвиден удължен срок за подаване на годишната данъчна декларация от наследниците на починалото лице. Този срок  е обвързан с датата на откриване на наследството, а не с датата на приемането на наследството. Съгласно закона за наследството това е датата на смъртта на лицето.

Данъчните задължения на наследодателят освен с декларацията по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ, могат да бъдат установени и самостоятелно от органите на НАП  с акт по чл. 106 от ДОПК (чл. 53, ал. 5 от ЗДДФЛ) или с ревизионен акт по общия ред на ДОПК.
Следователно, с подаване на декларацията по чл. 50, ал. 9 от ЗДДФЛ дъщерята може да избегне данъчна ревизия за установяване дали са платени данъците върху получените доходи от наследодателя, преди да почине. Няма гаранция, че органите на НАП няма да направят ревизия въпреки подадената декларация от дъщерята.
 
Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не се смята за доход на дъщерята, полученото по наследство в съответната година. В понятието доход, законодателят включва всички източници на доходи на наследодателя, включително и доходите от предоставен заем. Следователно сумите, които баща ѝ като наследодател е следвало да получи от Вас до смъртта си по договора за заем ще подлежат на облагане по общия ред. Ако тези суми са обложени, но не са платени, то дъщерята не дължи данък при тяхното получаване от Вас.
 
Дъщерята може на основание разпоредбата на чл. 50а от ЗДДФЛ да декларирана в своята данъчна декларация полученото по наследство в годината, в която е получила наследството.

След като приеме наследството, дъщерята встъпва в правата и задълженията на наследодателя, т.е. тя става данъчно задължено лице за получаваните от Вас плащания по договора за заем, заедно с лихвите, какъвто е бил и нейният наследодател. Това започва от момента, в който тя започне да получава суми по заема, заедно с лихвите в качеството си на наследник. Дъщерята ще дължи данъци  върху тези суми на общо основание като баща си, наследодателя.