Допълнителни вноски в капитала на дружество, притежавано от съпрузи

В поставения въпрос фактът, че съдружниците са съпрузи, ги превръща в свързани лица, с което трябва да се съобразяват.

1. Тъй като във въпроса изрично е посочено, че допълнителната вноска ще се прави само от единият съпруг, то разпоредбата на чл. 134 от ТЗ е неприложима по следните съображения:

Според чл. 134, ал. 1 от ТЗ по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства, съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Вноските не се отразяват в капитала за дружеството и уговарянето на лихва е по желание (чл. 134, ал. 3 от ТЗ). Решението за вноската по чл. 134 от ТЗ (размер, срок за внасяне и връщане)  се взима  с  мнозинство  повече  от  три четвърти от капитала (чл. 137, ал. 3 във връзка с чл. 137, ал. 1, т. 9 от ТЗ). Взетото решение за допълнителна вноска по чл. 134 от ТЗ е задължително за всички съдружници, т.е. при посочената процедура за даден съдружник вноската може да има принудителен характер. Следователно всеки съдружник трябва да направи вноската, съобразно взетото решение. При невнасяне на допълнителната парична вноска в срока, определен в решението, съдружникът може да бъде изключен, съгласно чл. 126, ал. 3, т. 4 от ТЗ, което очевидно не е целта на запитващото  дружеството.

Вноската по чл. 134 от ТЗ представлява особена форма на кредитиране на дружеството. С внасянето на допълнителната парична вноска дружеството става длъжник на всеки съдружник - вносител, а всеки съдружник става кредитор на дружеството за вземането си в размера на направената от него вноска.

Съдебната практика приема, че 10-годишен срок за връщане на допълнителната парична вноска като незаконосъобразен, защото е прекалено дълъг, същият отговор е и за срок от 15 години.

2. Ако липсват предпоставките по чл. 134, ал. 1 от ТЗ за предоставяне на допълнителни парични вноски, съдружниците могат да предоставят на дружеството парични средства под формата на паричен заем по реда на чл. 240 Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
а/ За сключване на договор по реда на чл. 240 от ЗЗД, на първо място, задължително е да има решение на дружеството, оформено с протокол от Общо събрание на дружеството за сключване на договор за заем със съдружника. Сключването на договор за заема трябва да бъде в писмена форма. Писмената форма е задължителна за доказване съществуването на договора при възникнали по-късно спорове относно действителността на сключения договор за заем;
б/ На второ място, сключеният договор за заем трябва да бъде осчетоводен в счетоводството на дружеството. Ако бъде пропуснато осчетоводяването му, после могат да възникнат спорове относно действителността на сключения договор;
в/ На трето място, договорът трябва да бъде сключен така, че да отговоря на условията на договор между несвързани лица. От представените факти е ясно, че заемодателят /единият съпруг/ и заемателят /дружеството/ са свързани лица, определени съответно в § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО и § 1, т. 3 от ДР на ДОПК. По силата на данъчния закон финансовите взаимоотношения между лицата, едното от които е предоставило парични средства на другото, следва да се уреждат при условия, които не се отличават от условията между несвързани лица. Данъчната основа е необходимо да се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица;
г/ При договор за заем по чл. 247 от ЗЗД уговарянето на лихва е по-желание, т.е. не е задължително.

Ако се договаря дължимата лихва, то трябва да бъде договорена пазарната лихва. За целта намира приложение  § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО, където е дадено определение за пазарна лихва. Пазарна лихва е лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделка между лица, които не са свързани. Пазарната лихва се определя според условията на пазара, като се отчитат всички количествени и качествени характеристики на сделката - форма, размер и валута на предоставените средства, срок на предоставянето им, вид, размер и ликвидност на обезпечението, кредитният риск и други рискове, свързани със сделката, профил на кредитополучателя или лизингополучателя, както и всички други условия и обстоятелства, влияещи върху размера на лихвата.

д/ Относно продължителността на договора и срокът за погасяване на задължението: Съдебната и данъчната практика приемат, че при срок на договора от 5 г. до 10 г. при определяне на датата на данъчно събитие по договора за заем приложение ще намери чл. 25, ал. 5 от ЗДДС или данъчното събитие ще настъпва в края на всяка календарна година, като за календарната година, през която изтича срокът на договора, данъчното събитие ще настъпи на датата, на която се прекратява (изтича) срокът на договора с плащането на последната дължима главница. В този случай данъчната основа на дължимите лихви ще се определя съгласно чл. 26, ал. 9 от ЗДДС.

Решението кой вариант да изберете е Ваше. Имате достатъчно информация, за да вземете информирано решение.