Третиране на разходи за контрол на достъп до нает актив като подобрение на нает актив или като ДМА

Обичайна практика е предприятията да наемат активи, необходими за извършваната от тях дейност. Съгласно чл. 228 от Закона за задълженията и договите (ЗЗД) с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му плати определена цена. Наемателят е длъжен да си служи с вещта за определеното в договора ползване или съгласно предназначението ѝ. Той е длъжен да плаща наемната цена и разходите, свързани с ползването на вещта (чл. 232 от ЗЗД). Съгласно чл. 231 от ЗЗД дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено употребление, са за сметка на наемателя.

Относно извършени разходи, свързани със собствени или наети активи, понякога е трудно да се прави разграничение между ремонт и подобрение на съответните активи. Подобрение е дейността по извършването на последващи разходи, свързани с отделен актив, които водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на този актив. Разликата между ремонт и подобрение е в получаване на икономическа изгода от ползването на актива над първоначално определената.

За да може даден разход, направен от предприятието, да се признае като актив, същият трябва да отговаря на съответните изисквания на приложимите счетоводни стандарти - Счетоводен стандарт (СС) 16 – Дълготрайни материални активи или Международен счетоводен стандарт (МСС) 16 Имоти, машини и съоръжения, както и СС 38 Нематериални активи или МСС 38 Нематериални активи.

Обичайно критериите за признаване като актив на извършените разходи за ремонт и подобрения на наети активи не са изпълнени, тъй като предприятието няма възможност да изведе актива от имуществото си отделно от другите активи. Т.е. разходите за ремонт и подобрения на наети активи се отчитат като текущи разходи.

Счетоводните разходи за подобрение на нает актив обаче се признават за данъчни цели на систематична база за срока на ползване на наетия актив, но не повече от 33,33% на годишна база. Това е така, тъй като съгласно чл. 51, ал. 1, т. 3 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) начислените суми в резултат на стопански операции, водещи до увеличаване на икономическата изгода от наети или предоставени за ползване дълготрайни активи формират данъчен дълготраен нематериален актив и следва да се амортизират съгласно чл. 55, ал. 1, т. 6 от ЗКПО.
 

С уважение: