Третиране на лизингов договор във връзка с изменението в на изречение второ в чл.6, ал.2, т.3 от ЗДДС

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за доставка на стока за целите на закона се смята и фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, когато в договора е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката и сборът от дължимите вноски по договора за лизинг, с изключение на лихвата по чл. 46, ал. 1, т. 1, е идентичен с пазарната цена на стоката към датата на предоставянето. Видно от цитираната разпоредба, за да бъде приравнен даден лизингов договор с опция на доставка на стока е без значение дали договорът е за финансов или оперативен лизинг по смисъла на Търговския закон. Без значение е и дали за целите на счетоводната отчетност лизингът се третира като финансов или експлоатационен на база изпълнение на критериите за класификация на лизинговите договори, посочени в приложимата за предприятието счетоводна база, и по-точно СС 17 или МСС 17.
 
От значение е дали общият сбор от лизинговите вноски, с изключение на лихвата по лизинга, е идентичен с пазарната цена на лизингуваната вещ. Такава идентичност би била налице, когато няма значително отклонение между дължимите лизингови вноски по договора и пазарната цена към датата на предоставяне на ползването. За значително отклонение от пазарната цена, следва да се приеме това различие, което е очевидно и съществено, както в относително, така и в абсолютно изражение, като се налага единственият възможен извод, че става въпрос за явно, а не пренебрежимо разминаване или такова, дължащо се на обичайните колебания на цените на даден пазар. В конкретния случай, ако приемем че посочената в договора стойност на автомобила е равна на неговата пазарна цена, тъй като явно страните по договора не са свързани лица, считам че общият сбор от дължимите вноски по договора за лизинг, без опцията за придобиване на автомобила в края на договора, не би следвало да се счита за идентичен на пазарната му цена, в този смисъл договорът не попада в обхвата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и правилно лизингодателят не е начислил цялата сума на ДДС при предаване на автомобила. Тъй като в този случай, за целите на ЗДДС, лизинговият договор не е приравнен на доставка на стока, а представлява доставка на услуга – наем на автомобил, за нея не е в сила ограничението за ползване на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1 , т. 4 от ЗДДС.
 
При третиране на лизинговия договор за счетоводни цели, както вече споменахме, е необходимо да се изследва изпълнението на критериите в СС 17 или МСС 17, според приложимата счетоводна база на предприятието. Тъй като идентичността на сегашната стойност на минималните лизингови плащания и на справедливата стойност на наетия актив не е единствен критерий за класифициране на даден лизингов договор като финансов или оперативен, е необходимо да се изследва изпълнението на всички критерии като се разглеждат условията по договора в неговата цялост.

 

С уважение:

Вижте ЗДДС тук >>>

- СС 17