Третиране на доход от личен труд

От така поставения въпрос, относно полагане на личен труд най-вероятно се има предвид самоосигуряващо се физическо лице собственик или съдружник в дружество.
 
За целите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) полагането на личен труд от собственик/ съдружник в дружество е приравнено на трудово правоотношение. Съгласно § 1, т. 26, буква “и” от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДФЛ трудови правоотношения са правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери, притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член - кооператори или акционери. Местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от ДР, са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за тези доходи (чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ).
 
Доходът от полаган личен труд от съдружник в дружеството се третира като доход от трудово правоотношение, независимо от вида на сключения договор (възникнало правоотношение), като не са предвидени ограничения относно размера на изплащания доход.
 
За възнагражденията, изплащани за положен личен труд, се прилагат правилата за облагане на доходи от трудови правоотношения – авансово облагане и годишно облагане по реда на ЗДДФЛ на този вид доходи.
 
Когато се изплаща възнаграждение за положен личен труд съгласно чл. 42, ал. 2 от ЗДДФЛ, месечната данъчна основа на самоосигуряващи се лица за доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "и" от ДР на ЗДДФЛ се определя, като облагаемият доход се намалява с авансово внесените чрез дружеството осигурителни вноски, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и Закона за здравното осигуряване. Ако задължителните осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице не са внесени чрез дружеството – платец на доход, при определянето на месечната данъчна основа, същите не могат да бъдат приспаднати.
 
Изплатеното възнаграждение за положен личен труд отговаря напълно на дефиницията за разход дадена в т. 3.8. от Общите разпоредби на Националните счетоводни стандарти (НСС) – „намаляване стойността на икономическата изгода през отчетния период под формата на извеждане извън предприятието и намаляване на неговите активи или увеличаване на неговите пасиви, което води до намаляване на собствения капитал отделно от това, което се дължи на капиталовложителите при разпределението на финансовия резултат”.