Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Счетоводно отчитане на суми от фирмена сметка, изтеглени от банкомат

Евгени Рангелов Отговор, предоставен от
Евгени Рангелов
на 21 Март 2018 favorite
Въпрос:

Собственик на фирма тегли суми от банкомат от фирмената сметка. Няма насрещен разходнооправдателен документ за тези суми. Счетоводно сумите са разнесени като захранване на каса. Става дума за периода от 2014, 2015 до 2016 г. вкл. Как е най-правилно да бъдат разнесени?


Отговор:
Така посочените действия във въпроса показват, че са извършени няколко съществени нарушения на финансовата дисциплина и на счетоводната отчетност, а именно:

А) сумите, които собственикът е теглил от банкомат със служебната карта от фирмената сметка, неправилно са отчетени като приход на касата. Всъщност, касата е задължена със средства, които реално не са постъпили в нея. Ревизията на касата ще отчете липса на парични средства и за това е отговорен касиерът, а за счетоводните нарушения – главният счетоводител и ръководителят.

Б) след като изтеглените от собственика средства не са изразходвани за дейността на предприятието и собственикът не може да представи за тях редовни разходооправителни документи/ фактури или други документи с реквизитите по чл. 6 от Закона за счетоводството/ тези суми е следвало да се отчетат като авансово предоставени на собственика по сметка 493 Разчети със собственици. Счетоводното записване е следното:
Д-т с/ка 493 Разчети със собственици анал. Сметка на собственика, съдружника
К-т с/ка Разплащателна сметка в левове, респ. Друга сметка, открита за фирмената карта

При набрани значителни суми по този ред би следвало да се оформи предоставен заем от дружеството на собственика с договор, с олихвяване, срок на погасяване, падежни вноски и пр.

В) Изтеглените суми от собственика, които явно не се възстановяват системно, не могат да се третират като авансово изплащане на дивиденти, тъй като не са спазени изискванията за разпределение и излащане на дивиденти: решение на общото събрание, проверен отчет за годината, за която се разпределят дивиденти. Освен това, за определеляне максималния размер на дивидентите, които могат да се разпределят, трябва да се приложи чл. 133, ал. 1 от Търговския закон за ООД, респ. Чл. 247а от ТЗ за акционерните дружества.

С други думи, авансово разпределение на дивиденти през текущата година за сметка на печалбата от същата година не е приемливо, съгласно писмо № 96-00-395 от 7.10.2018 г. на НАП.

Явно изтеглените и отчетените по този начин суми при данъчна ревизия ще бъдат третирани като „скрито разпределение на печалбата“ с всички последствия по чл. 26, т. 11 и чл. 267 от ЗКПО, незплатени публични задължения  /чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой/ за плащания до 10000 лв. в брой/, както и изискванията за деклариране по чл. 201, ал. 1 от ЗКПО, чл. 73 от ЗДДФЛ /Справката/.

Въпросът за „скрито разпределение на печалбата“ стана популярен през м. септември 2017 г., когато НАП изпрати писма на повече от 1000 предприятия, които са отчели по балансите си значителни суми касова наличност. Предложено им бе да декларират и отчетат действията за „скрито разпределение на печалбата“, т.е. да третират тези суми като авансови дивиденти, да ги обложат и декларират.

Предполагаме, че след като получат годишните финансови отчети на педприятията за 2017 година към 31.03.2018 г., НАП ще провери какви са салдата по сметка 501 Каса в левове на предприятията, на които бяха изпратени писма през м. септември 2017 г. и, ако не са уредени по предложения начин, ще пристъпи към актовете и санкциите по чл. 267 от ЗКПО.

Във Вашия случай няма такова салдо /формално/, но фактически, поради неправилното счетоводно отчитане на сумите, може да се е появило. Не посочвате дали има такова салдо по касата на предриятието и какъв документ има за съответните суми при касиера. Независимо от неправилното счетоводно отчитане, в случая има налице „скрито разпрделение на печалбата“, а то се третира като част от съдържанието на „дивидент“, съгласно определението по §1, т.4 от ДР на ЗКПО, а в §1, т. 5 е дадено определението за скрито разпределение на печалбата“.

Считаме, че при изготвяне на годишния финансов отчет за 2017 г. и годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за същата година, тряба да направите следното:
- да се декларират сумите като „скрито разпределение на печалбата“ в Рздел VII на годишната данъчна декларация за 2017 г.
- да се начисли и внесе данък върху дохода 5 на сто по чл. 38, ал.1 от ЗДДФЛ
- сумите да се отразят в данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ
- сумите да се посочат в Справката по чл. 73 от ЗДДФЛ, чийто нов срок е съкратен – 15 март 2018 г.
- сумите да се отчетат като разход:
Д-т с/ка 609 Други разходи
К-т с/ка 501 Каса в левове
- отчетеният разхода да се третира при преобразуването по реда на чл. 25, т. 11 от ЗКПО
- да се съобрази изискването по чл. 19, ал. 2, т. 1 от ДОПК дружеството да няма непогасени публични задължения
- да се съобрази чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой /виж УК-3 на МФ от 04.04.2011 г./.

Ако не се изпълнят тези законови изисквания, данъчната проверка, ако установи нарушението Ви, ще третира сумите като „скрито разпределение на печалбата“ със санкциите по чл. 267 от ЗКПО, т.е. 20 % от имуществена санкция върху размера на сумите. Този ред на санкциониране ще се приложи и ако не бъде декларирано в Раздел VII на годишната данъчна декларация „скрито разпределение на печалбата“.

Казаното по-горе се отнася за изтеглени суми от съдружници и собственици на предприятия.

Предполагам, че НАП няма да дадат „амнистия“, както през м. септември 2017 г., а при извършени проверки и установени нарушения ще прилага чл. 267 от ЗКПО.

Целесъобразно е да решите как да постъпите и да го отразите в годишния финансов отчет за 2017 г.

С уважение:
 
Евгени Рангелов


Нормативна рамка

ЗСч

ЗДДФЛ

ЗКПО

ТЗ

З
ОПБ

 
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x