Счетоводно отчитане на фактури за строителни дейности

Щом каучуковата настилка е преместваема - може да се демонтира и да се сглоби в ново помещение, тя не е обвързана с наетото помещение и за нея не стои въпросът дали представлява ремонт или подобрение на нает актив. За счетоводни цели, ако настилката отговаря на критериите по СС 16 (което явно е така) и е над прага на същественост, избран от предприятието за тази група дълготрайни активи, тя следва да се признае като ДМА. При определяне на полезния срок на годност за счетоводни цели е препоръчително да се вземат предвид показателите за износоустойчивост на настилката и евентуални данни от производителя относно препоръчителния срок за използване на настилката. За данъчни цели и съгласно чл. 55 от ЗКПО настилката се класифицира в категория VІІ „Всички останали амортизируеми активи”, тъй като не попада в нито една от предходните категории и пределната годишна данъчна амортизационна норма за нея ще бъде 15%.
 
Счетоводното и данъчно третиране на разходите за строително-монтажни работи зависи от конкретните видове работи, които се извършват върху наетия обект. Тук е от съществено значение дали те могат да се определят като ремонт или като подобрение на нает актив, т.е. дали водят до икономическа изгода над тази от първоначално оценената стандартна ефективност на наетия актив. Ако строителните дейности, независимо от стойността им, не водят до увеличаване на икономическата изгода от наетото помещение те следва да се отчетат като текущ разход за ремонт и не формират данъчен дълготраен актив за целите на ЗКПО. Ако разходите могат да се определят като подобрение те формират данъчен дълготраен нематериален актив на основание чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКПО, който се класифицира в категория VІ и пределната му годишна данъчна амортизационна норма е в зависимост от срока на наемното правооотношение, но не може да превишава 33 1/3. За счетоводни цели продобренията на наети активи дълго време се признаваха като ДНМА, явно по аналогия с третирането на тези суми по ЗКПО, въпреки че те не отговарят на критериите за нематериален актив нито съгласно СС 38, нито съгласно МСС 38. В последните години специалистите се обединяват около становището, че подобрението на нает актив е редно да се отчита като ДМА, тъй като тези суми в най-голяма степен се доближават до определението и същността на ДМА, въпреки че се извършват върху наети активи.
 
Относно последния въпрос, банките при отпускане на кредити много често поставят прекомерни изисквания относно документация или начини на отчитане, които не са съобразени с разпоредбите на действащото счетоводното законодателство, с което се създават проблеми и допълнителни усложнения на предприятията – кредитополучатели. В конкретния случай, за да се спази изискването на банката за признаване на малоценния инвентар като ДМА, предприятието би могло да възприеме по-нисък праг на същественост само за тази група активи. По този начин обаче като ДМА ще трябва да се признават и отчитат всички малоценни пособия от същата група, независимо дали са придобити по този банков кредит или не. За данъчни цели въпросният инвентар също следва да се отчита като данъчен ДМА, тъй като чл. 50, т. 1 от ЗКПО обвързва данъчните ДМА както с изискванията на СС 16, така и с прага на същественост, определен в счетоводната политика на предприятието, когато той е по-нисък от 700 лв.

С уважение:

Още за СС 16:

Нормативна рамка

СС 16

ЗКПО

СС 38

МСС 38