Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките".
Този сайт използва т.нар. бисквитки (Cookies), съгласно разпоредбите на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета, за да Ви осигури най-функционалното посещение на нашия сайт. "Бисквитките" ни помагат да подобряваме съдържанието на сайта, като Ви даваме персонализирано и много по-бързо онлайн изживяване. Те се използват само от нашия сайт и нашите доверени партньори. Кликнете ТУК за подробности относно правилата за "бисквитките". Съгласен съм
...или използвайте търсачката Разширено търсене

Счетоводно отчитане и оборот за регистрация по ЗДДС на заложна къща

Елена Илиева Отговор, предоставен от
Елена Илиева
на 01 Юни 2021 favorite
Въпрос:

Относно счетоводното отчитане на заложна къща:

1. В кой момент е по-правилно да се начислят и отчетат за приход лихвите и таксите - при издаване на заложния билет или при реалното плащане на лихните и таксите, т.е. когато сумите се отразяват в касовия апарат? В първия случай няма да има равнение между отчетените приходи и отчета от касовия апарат.

2. Не върната заложена стока след изтичане срока по заложния билет става ли собственост на заложната къща? Какви операции трябва да се вземат за завеждане на стоката и при продажбата ѝ, като се има предвид, че сумата от продажбата се отразява в касовия апарат?

3. Кои обороти участвуват в облагаемия оборот за регистрация по ДДС?


Отговор:
По първия въпрос:

Правната регламентация и специфичните нормативни изисквания относно дейността на заложните къщи се съдържат в Наредба за дейността на заложните къщи, приета с ПМС № 40 от 18.02.2009 г. За счетоводни цели заложната къща е предприятие по смисъла на Закона за счетоводството и при счетоводното отчитане на дейността се прилагат общите принципи, заложени в закона, и приложимите счетоводни стандарти, като в случая приемаме, че това са Националните счетоводни стандарти.

Съгласно НСС 18, т. 8.2., буква „а" приходите от лихви се признават текущо пропорционално на времевата база, която отчита ефективния доход от актива, т.е. лихвеният приход се отчита за периода, за който се отнася лихвата, независимо дали е платена или не. Предвид дейността на заложната къща при отпускане на заема размерът на лихвата за целия период до падежа се отчита като приход за бъдещи периоди, който се признава като текущ на ежемесечна или друга времева база съгласно възприетата счетоводна политика на предприятието.

Подробни правила за определяне на момента на признаване на текущ приход от такси се съдържат в Приложението на СС 18, раздел Б „Извършване на услуги", т. 5. „Такси за финансови услуги". Признаването на приходите от такси за финансови услуги зависи от целта, за която се отнасят таксите. Например таксите, начислявани за обслужването на кредит се признават за приход при осигуряване на обслужването. В този смисъл моментът за признаване на приходите от такси би следвало да е записан в счетоводната политика на заложната къща в зависимост от конкретния вид на таксите и момента, в които се събират.

Предвид гореизложеното е напълно възможно моментът за признаване на приходите от лихви и такси да не съвпада с момента, в който тези доставки се декларират за целите на ЗДДС. Това не би следвало да е проблем, тъй като датата на данъчното събитие се определя по съвсем различни правила, заложени в ЗДДС и не зависи от разпоредбите на счетоводното законодателство относно момента на признаване на прихода. По този въпрос има и последователна практика на Съда на Европейския съюз.

По втория въпрос:

Съгласно чл. 23 от Наредбата за дейността на заложните къщи след изтичането на срока по чл. 22, ал. 1 заложната къща може да продаде сама заложената вещ, ако заложната ѝ цена е под 5000 лв., и да се удовлетвори предпочтително от цената ѝ. Заложната къща не може да придобива собственост върху вещи, подлежащи на продажба по реда на ал. 1. Ако получената за вещта цена е по-голяма от обезпеченото с нея парично задължение, заложната къща уведомява заемателя и в срок до 30 дни изплаща разликата на притежателя на заложния билет. Съгласно чл. 26 от Наредбата удовлетворяването на заложната къща от цената на заложена вещ с пазарна цена над 5000 лв. се извършва съгласно чл. 160 от Закона за задълженията и договорите и чл. 418 от ГПК, т.е. с изпълнителен лист.

Видно от цитираните нормативни основания при продажбата на заложената вещ заложната къща не става собственик на вещта, а я продава от чуждо име и за чужда сметка с цел удовлетворяване на вземането си и в този смисъл за целите на счетоводството продажбата се отчита само през разчетни сметки:
Дт с/ка от гр. Парични средства
Кт с/ка Вземания по краткосрочни заеми или друга сметка, по която е отчетено вземането от залогодателя

Статията се съставя със сумата, получена от продажбата на заложената вещ.

Ако с/ка „Вземания  по краткосрочни заеми", съответната аналитична партида на заложния билет, е с кредитно салдо разликата подлежи на изплащане на притежателя на заложния билет съгласно чл. 23, ал. 6, съответно чл. 27, ал. 2 от Наредбата. Ако салдото по съответната аналитична партида е дебитно, т.е. продажната цена на вещта е по-ниска от задължението на залогодателя, разликата се отписва на разход, тъй като на основание чл. 27, ал. 1 от Наредбата с осъществяването на продажбата на заложената вещ се погасяват всички обезпечени с нея парични задължения на заемателя към заложната къща, дори ако общият им размер е по-голям от получената цена.

Тъй като заложната къща не става собственик на вещта, включително и при продажбата ѝ, заложната вещ не се отчита в баланса ѝ. Ако съгласно счетоводната си политика заложната къща отчита приетите в залог вещи задбалансово, то при продажбата им те се отписват от задбалансовите сметки.

По третия въпрос:

По повод приложението на ЗДДС във връзка с дейността на заложните къщи е издадено съвместно указание на Министерството на финансите и НАП с изх. № 04-09-744/ 22.12.2009 г. Указанието е достъпно на Интернет страницата на НАП, раздел Законодателство; Становища, указания, наръчници (към момента само на старата Интернет страница на НАП). Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация (лихва) от лицето, което го отпуска е освободена доставка. В тази хипотеза попадат лихвите и таксите, които са пряко свързани с договарянето, отпускането и управлението на кредита. Ако заложната къща събира и други такси, несвързани пряко с кредита, например такса за съхранение на заложните вещи, те не попадат в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и са облагаеми доставки.

Съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаемият оборот за целите на задължителната регистрация по ал. 1 е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл. 46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл. 47.

В конкретната хипотеза на заложна къща облагаемият оборот за целите на задължителната регистрация включва размера на лихвите и таксите, които представляват освободени доставки по чл. 46 от закона, както и размера на таксите, несвързани с отпусканите кредити, които представляват облагаеми доставки. В сумата на облагаемия оборот не се включва размерът на главницата, тъй като той не представлява възнаграждение по доставка, както и сумите от продажбите на заложените вещи, тъй като, както посочихме и в отговора на предходния въпрос, заложната къща продава залога от чуждо име и за чужда сметка, без да е собственик на вещта. Продажбата на заложената вещ би била доставка за собственика на вещта, ако той е данъчно задължено лице, но предвид обстоятелството, че обичайните залогодатели са данъчно незадължени физически лица, които залагат лични вещи, то продажбата им не представлява независима икономическа дейност за тези лица и е извън обхвата на ЗДДС.
 
С уважение:


Нормативна рамка

Наредба за дейността на заложните къщи

ГПК

ЗСч

СС 18

ЗДДС

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
x