Същност, оценка и признаване на приходите по реда на СС 18 Приходи

Още за СС 18:

По силата на Общите разпоредби към Националните счетоводни стандарти (НСС), всяко увеличение на икономическите ползи през текущия отчетен период, свързано или с увеличение на актив или намаление на пасив (различно от това, свързано с вноски на собствениците на капитала), или с входящ паричен поток, представлява приход на отчитащото се предприятие. Докато приходът възниква в хода на обичайната стопанска дейност на отчитащото се предприятие под формата на продажби, възнаграждения, лихви, дивиденти, възнаграждения за права и други подобни, то печалбите представят такива статии, които по принцип отговарят на дефинициите за приходи, но които могат да възникнат или не възникват в хода на независимата икономическа дейност на предприятието. Печалбите представляват увеличение на икономическите изгоди и като такива не се различават по характера си от приходите. Ето защо те не се разглеждат като отделен елемент, свързан с определянето на печалбата на предприятието като цяло.

Като печалби например следва да се докладват освобождаването от дълготрайни активи (земи, сгради, машини, съоръжения, транспортни средства), нереализирани печалби (т.е. тези печалби, възникващи в резултат на преоценка на финансови активи (ценни книжа) или представляващи увеличение на балансовата стойност на дълготрайните активи. Тъй като печалбите също представляват увеличение на икономическите изгоди, по своя характер те не се различават от приходите, затова и в Общите положения не са залегнали като дефиниция на отделен елемент (компонент) на финансовия отчет.

Естествено тъй като познаването на печалбите от гледна точка на задоволяване на потребителския интерес е голяма, при изготвяне на финансовите отчети философията на НСС изисква същите да се представят отделно от приходите. Това различно представяне във финансовите отчети се обуславя допълнително от факта, че докато приходите (респективно и разходите) се докладват разгънато, то печалбите се докладват във финансовите отчети нетно от свързаните с тях разходи. Ето защо НСС като счетоводна база за съставяне и представяне на финансови отчети изисква от предприятията да признават печалбите си в отчета за приходите и разходите отделно от приходите, възникнали в резултат на обичайната дейност на предприятието, тъй като информацията за тях е полезна за  вземане на стопански решения.

Когато разглеждаме въпросите по прилагането на СС 18 Приходи, нашата основна цел е да разгледаме въпросите при счетоводното отчитане на прихода, за да можем правилно и коректно да определим момента на неговото признаване във финансовия отчет на отчитащото се предприятие.
 
 
Съгласно параграф 1 от СС 18 Приходи стандарта следва да се прилага при счетоводното отчитане и представяне във финансовия отчет на приходите, получени в резултат на следните сделки и събития:
- Продажба на продукция и стоки;
- Извършването на услуги;
- Използването от други лица на лихвоносни активи;
- Лицензионни възнаграждения (възнаграждения за права); и
- Дивиденти.

 
Когато приложимият национален счетоводен стандарт визира приходи от продажби на продукция и стоки се им предвид:
- Произведените от предприятието активи, предназначени за реализация – т.е. продукция, включително и такава, която се намира в процес на обработка и дообработка – т.е. незавършено производство;
- Закупените от предприятието активи, използвани в обичайната производствена дейност – т.е. суровини и материали;
- Закупените активи с цел търговска препродажба – т.е. стоки;
- Закупените от предприятието недвижими имоти и друга собственост, чието предназначение е основно да бъдат държани за препродажба, а не да се използват за независимата икономическа дейност на отчитащото се предприятие.

 
 
Приходите от продажба на предоставени услуги от гледна точка на счетоводното законодателство се свързват с изпълнение от страна на предприятието на договорена задача за договорен срок. Характерно за услугите предвид тяхното естество и икономическа същност е, че те могат да се предоставят както по времето на един отчетен период, така и по времето на два или повече отчетни периода. Интересното в случая е да подчертаем още в началото на настоящия материал, че някои видове услуги не са в обхвата на разглеждания национален счетоводен стандарт. Така например счетоводното отчитане и представяне на приходите от предоставяне на услуги, свързани с договори за строителство, са в обхвата на друг счетоводен стандарт – а именно СС 11 Договори за строителство. Също така получените приходи от правителствени дарения не се отчитат по реда на СС 18, а следва да бъдат представени във финансовите отчети в съответствие с принципните постановки на СС 20 Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ. В случай че предприятието получава приходи от дивиденти, които се отчитат по метода на собствения капитал, то приложимият за целта национален счетоводен стандарт е СС 28 Отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия. За счетоводното представяне на прихода от прираст на стадата, естественото увеличение на селскостопанските и горски гори, отчитащото се предприятие следва да се съобрази с изискванията на СС 41 Селско стопанств”. На отчитане по реда на друг счетоводен стандарт (имаме предвид СС 32 Финансови инструменти) подлежат промените в справедливите стойности и съответно освобождаването от финансови инструменти – финансови активи и финансови пасиви.
 
 
Когато отчитащото се предприятие предоставя за използване от други предприятия свои активи, при него възникват условия за създаване на приходи под форма на:
- Лихви, които се начисляват във връзка с предоставените за ползване парични средства, парични еквиваленти или други суми, дължими на отчитащото се предприятие;
- Възнаграждения за права, които се начисляват във връзка с предоставените за ползване на нетекущи (дълготрайни) активи собственост на отчитащото се предприятие – например машини, недвижими имоти, оборудване, транспортни средства, патентни, търговски марки, авторски права, програмни продукти и други;
- Дивиденти, които се начисляват в полза на отчитащото се предприятие, във връзка с разпределение на печалбите между собствениците на инструменти на собствения капитал (акции, дялове), пропорционално на участието им в конкретен клас капитал.

           
 
Когато в даден период в отчитащото се предприятие навлезе поток от икономически ползи, създадени в хода на обичайната му дейност и същевременно тези потоци водят до увеличаване на собствения капитал, различни от увеличенията в резултат на вноските от собствениците, следва да говорим за приходи. Следва да обърнем особено внимание, че предпоставката за счетоводното отразяване на прихода във финансовите отчети не е свързан с входящ паричен поток, а с входящ поток от икономически ползи. Ето защо СС 18 Приходи възприема модела на признаване на приходите на база възникване (начисляване), а не на база парично уреждане. Този модел съответства на регламентирания в чл. 26, ал. 1, т. 4 от Закона за счетоводството принцип на начисляването, изискващ ефектите от сделки и другите събития да се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и по този начин да се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
       
Важно уточнение по повод признаването на приходите от продажби прави параграф 2 от разглеждания национален счетоводен стандарт. Той регламентира, че приходите включват само брутните потоци от икономически ползи, получени от и дължими на самото отчитащо предприятие. В този смисъл събраните от отчитащото се предприятие суми от името на трети страни, не водят до икономически ползи на самото предприятие и затова същите не следва да се отчитат и докладват във финансовите отчети като приходи. Фактът, че същите следва да се възстановят на тези трети страни, ни кара да си направим извода, че въпросните суми по никакъв начин няма да доведат до увеличение на собствения капитал на отчитащото се предприятие и поради тази причина СС 18 ни забранява да ги отчитаме и представяме като приходи от продажби.
 
Пример 1:
Идеал АД продава през отчетния период стоки на свой клиент Стандарт АД за сума в размер на 380 хил. лева. Съгласно местното данъчно законодателство, продавача осъществява облагаема доставка, за която следва да начислява 20% косвен данък (данък върху добавената стойност) върху данъчната основа на доставката. През същия отчетен период купувачът в лицето на Стандарт АД заплаща частично на отчитащото се предприятие – Идеал АД сумата в размер на 323 хил. лева, представляваща 85% от стойността на осъществената покупко-продажба на стоки. Иска се на база изходните данни да се определи сумата на прихода от продажби, която следва да се докладва в счетоводните регистри (финансовия отчет) на Идеал АД за съответния отчетен период, като се спазят изискванията на СС 18 Приходи.
 
Решение 1:
Входящия паричен поток в размер на 323 хил. лева, който получава Идеал АД през съответния отчетен период няма отношение към сумата, която отчитащото се предприятие следва да признае като приход, тъй като СС 18 Приходи не възприема модела на входящия паричен поток, а този на входящия поток от икономически ползи.    От своя страна в брутната сума на продажбата в размер на 380 хил. лева е включен 20% косвен данък (ДДС), който отчитащото се предприятие събира от името на трета страна – компетентната ТД на НАП. Ето защо от сумата на продажбата следва да се извади размера на косвения данък, който в случая е 63 хил. лева [{380 хил. лева / (100 + 20)} х 20 = 63 хил. лева].   
Т.е. от брутния входящ поток от икономически ползи в размер на 380 хил. лева (изразяващи се в признаване на актив – вземане от клиента Стандарт АД), се вади потока от икономически ползи, който предприятието събира от името на трета страна (ТД на НАП) в размер на 63 хил. лева и разликата в размер на 317 хил. лева представлява сумата, която отчитащото се предприятие следва да докладва като приход в своя финансов отчет.
 
Пример 2:
Идеал АД продава през отчетния период стоки на свой клиент Стандарт АД в размер на 380 хил. лева. Съгласно местното данъчно законодателство продавачът осъществява облагаема доставка, за която следва да начислява 20% ДДС върху данъчната основа на доставката. През същия отчетен период купувачът в лицето на Стандарт АД заплаща частично на отчитащото се предприятие – Идеал АД сумата в размер на 323 хил. лева, представляваща 85% от стойността на сделката. Стоката предмет на сделката не е собственост на Стандарт, а същата е предоставена за продажба на консигнация от собственика на стоката (консигнанта) – Видима ЕООД. Съгласно сключеният между консигнанта (Видима ЕООД) и консигнатора (Идеал АД) договор Идеал АД получава възнаграждение (комисионна) в размер на 10% от брутната стойност на осъществената продажба на стоки на крайни клиенти. Иска се на база изходните данни да се определи сумата на прихода от продажби, която следва да се докладва в счетоводните регистри (финансовия отчет) на Идеал АД за съответния отчетен период, като се спазят изискванията на СС 18 Приходи.
 
Решение 2:
В разглежданата хипотеза не само входящият паричен поток в размер на 323 хил. лева, който получава Идеал АД през съответния отчетен период, но и цялата брутна сума на входящия поток от икономически ползи в размер на 380 хил. лева нямат отношение към сумата, която отчитащото се предприятие следва да признае като приход. От една стана СС 18 Приходи не възприема модела на входящия паричен поток за определящ признаването на приходи, а от друга страна сумите, събрани за трети страни, също не се вземат предвид при признаване на приходите от продажби.
Именно при продажбата на стоки на консигнация консигнаторът продава въпросните стоки от свое име, но за чужда сметка, като се задължава да събере сумите от продажбите и да ги даде на фактическия собственик на стоките, т.е. на консигнанта. В разглеждания пример Идеал АД се явява консигнатор, който продава стоки, собственост на Видима ЕООД (консигнант). Брутната сума в размер на 380 хил. лева представлява сума, събирана от името на трети страни, затова същата не следва в отчитащото се предприятие (Идеал АД) да се докладва като приход.
За Идеал АД ще възникне входящ поток от икономически ползи по отношение на дължимото възнаграждение (комисионна) по сключения договор с Видима ЕООД. В този смисъл за предприятието ще възникне вземане от консигнанта, което ще се оцени в размер на 38 хил. лева (380 хил. лева х 10% = 38 хил. лева) и което съгласно изискванията на СС 18 Приходи следва да се докладва като приход във финансовия отчет на Идеал АД.
 
Съгласно параграф 3.1 от СС 18 Приходи приходът, който отчитащото се предприятие следва да признае в своите финансови отчети, следва да се оцени по справедлива стойност на полученото или подлежащо на получаване възнаграждение.
       
В този смисъл от стойността на споразумението между купувача и продавача следва да се приспаднат всички търговски отстъпки (рабати), направени по отношение на достигане на:
- определена стойност на покупките;
- определен брой закупени изделия; или
- определен срок за пълното заплащане на покупките. 

 
 
В СС 18 Приходи е залегнало правилото, че приходът, който отчитащото се предприятие трябва да признава в своя финансов отчет, трябва да бъде оценяван по справедлива стойност. Т.е. приходът следва да е релевантен на сумата, за която един актив може да бъде разменен или един пасив да може да бъде уреден между две добре информирани и желаещи сделката несвързани помежду си лица при справедливи пазарни условия.

В случай когато плащането по отношение на сделката е под формата на парични средства, не би следвало отчитащото се предприятие да има проблеми с оценката на прихода, тъй като той следва да бъде еквивалентен на получените или подлежащите на получаване парични средства. Това обаче не е съвсем така и този фактор не е единственият определящ оценката на приходите от продажби.
       
Друг ключов фактор за оценка на приходите се явява времето, през което подлежат на плащане паричните средства. В случаите когато съгласно споразумението между двете договарящи се страни - продавач и купувач подлежащият на плащане паричен поток се разсрочва, справедливата стойност на плащането обикновено се явява по-малка сума, отколкото е номиналната стойност на целия подлежащ на плащане паричен поток. Причината за това разминаване се явява цената на парите във времето, където при разсроченото плащане част от номиналната стойност на дължимото представлява цената на парите във времето (лихва). Обикновено при такива споразумения сделката по същество представлява финансираща операция от страна на предприятието продавач (който в крайна сметка е длъжен да оцени и признае прихода от продажби) и поради тази причина от общата номинална стойност на подлежащите на плащане парични средства трябва да се извади стойността на финансиращата операция, за да се получи справедливата стойност на подлежащия на плащане паричен поток – т.е. на прихода от продажби.
       
На практика изчисляването на справедливата стойност става посредством дисконтиране на всички бъдещи входящи парични плащания по сделката с подходящ лихвен процент, т.е. лихвен процент, отразяващ и измерващ цената на парите във времето на отсрочване на дължимото плащане.
 
Пример 3:
Предприятие продава мебели на разсрочено плащане. В случай че клиент иска да закупи определен модел на разсрочено плащане, същият следва да заплати дванадесет месечни равни вноски от по 300 лева. Така общата продажна цена на компютъра възлиза на 3 600 лева (12 месеца х 300 лева = 3 600 лева)[1]. В очакваните бъдещи входящи парични потоци в размер на 3 600 лева, отчитащото се предприятие е заложило лихвен процент на оскъпяване на продукта в размер на 1% месечно. При положение, че към датата на предаване на вещта на крайния клиент предприятието прехвърля всички рискове и ползи от собствеността върху стоката, съгласно утвърдената му счетоводната политика, то следва да признае приходи от продажби. Независимо от факта, че брутният размер на подлежащите на плащане парични средства е 3 600 лева, предприятието следва да оцени стойността на парите във времето, използвайки избрания лихвен процент – 1% месечно и изваждайки от брутната сума стойността на финансиращата операция, ще се получи справедливата стойност на подлежащото на получаване възнаграждение.
 
Решение 3:
За да може отчитащото се предприятие да изчисли размера на финансиращата се операция, то следва да дисконтира всичките 12 на брой очаквани бъдещи входящи парични потоци, посредством използването на присъщия лихвен процент в размер на 1%.
За целта на първо място дружеството - продавач следва да определи дисконтовия фактор, прилагайки избрания лихвен процент от 1%. Общата формула за изчисляване на дисконтовия фактор е:

F = 1/ (1 + R)ⁿ
, където
F - е дисконтовият фактор
R - е лихвеният процент (в случая 1%)
n - е броя на периодите (в случая имаме 12 на брой периода)
           
Замествайки във формулата получаваме 12 на брой дисконтови фактора, които после ще приложим за паричния поток през съответния период:
- за 1 период -  F = 1 / (1 + 0,01)¹ = 1 / 1,0100 = 0,990099
- за 2 период -  F = 1 / (1 + 0,01)² = 1 / 1,0201 = 0,980296
- за 3 период -  F = 1 / (1 + 0,01)³ = 1 / 1,0303 = 0,970590
- за 4 период -  F = 1 / (1 + 0,01)⁴ = 1 / 1,0406 = 0,960980
- за 5 период -  F = 1 / (1 + 0,01)⁵ = 1 / 1,0510 = 0,951466
- за 6 период -  F = 1 / (1 + 0,01)⁶ = 1 / 1,0615 = 0,942045
- за 7 период -  F = 1 / (1 + 0,01)⁷ = 1 / 1,0721 = 0,932718
- за 8 период -  F = 1 / (1 + 0,01)⁸ = 1 / 1,0828 = 0,923483
- за 9 период -  F = 1 / (1 + 0,01)⁹ = 1 / 1,0937 = 0,914339
- за 10 период -  F = 1 / (1 + 0,01)¹⁰ = 1 / 1,1046= 0,905287
- за 11 период -  F = 1 / (1 + 0,01)¹¹ = 1 / 1,1157 = 0,896324
- за 12 период -  F = 1 / (1 + 0,01)¹² = 1 / 1,1268 = 0,887449
 
На следващ етап отчитащото се предприятие следва да дисконтира 12-те на брой входящи бъдещи парични потоци от 300 лева със съответните дисконтови фактори, изчислени по горе. По този начин, събирайки всичките 12 на брой дисконстирани входящи парични потоци, ще се определи справедливата стойност на подлежащите на получаване парични средства, а разликата до номиналната (брутната) стойност на плащанията следва да се признае като финансов приход (приход от лихви). Общата сума на очакваните нетни входящи парични потоци, дисконтирани с използването на лихвен процент от 1%, се изчислява по следния начин, посочен в Таблица 1:
 
                                                                                                                        Таблица 1
 

 
В случай че отчитащото се предприятие не използва математическия модел на намиране на 12-те на брой дисконтови фактора, то може да приложи друг подход при изчисляване на справедливата (сегашна) стойност на очакваните бъдещи парични потоци. За целта може да използва формулата (функцията) в Excel PV, която се използва за връщане сегашната стойност на инвестиция, получена от поредица регулярни плащания. Сегашната стойност на минималните лизингови плащания (present value) може да изчисли, замествайки с данните във формулата (функцията), която има следния вид:
 

PV(Лихва; БрПер; ПерВн;)

където:
Лихва - е лихвеният процент за зададения период;
БрПер - е периодите на плащане, т.е. общият брой на плащане в един анюитет;
ПерВн - е периодичното плащане, т.е. вноската (дължимото плащане), изплащано за всеки период.
           
В разглежданата хипотеза, формулата в Excel следва да има следното съдържание: =PV(0,01;12;300), което пресметнато ще даде резултата 3 376,52 лева.

Т.е. настоящата стойност (справедлива стойност) на дванадесетте периодични вноски от по 300 лева за период от 12 месеца при месечен лихвен процент 1% е 3 376,52 лева. Разликата между минималните лизингови вноски (3 600 лева) и сегашната им стойност (3 376,52 лева) представлява лихвения приход в размер на 223,48 лева.

За да се определи правилно дължимата лихва към всеки един от лизинговите периоди, се съставя погасителен план, имащ следния вид, посочен в Таблица 2:
 
                                                                                                                                                Таблица 2

 
В крайна сметка към датата на продажбата, отчитащото се предприятие следва да признае в своя финансов отчет (в счетоводните регистри) приходи от продажби в размер на 3 376,52 лева, а остатъкът до брутната сума от 3 600 лева, изчислена в размер на 233,48 лева, следва да признава като приход от лихви в продължение на 12 месечния срок на отложено плащане на покупката, съгласно изготвения погасителен план на лихвения приход, посочен в колона 3 на Таблица 2.
           
За отразяване на продажбите и признаване на приходите в счетоводните регистри на продавача, предлагаме следните примерни счетоводни записвания:

1. При предаване стоката на клиента

Дебит сметка Клиенти по отсрочено плащане      -           3 600,00 лв.
            Кредит сметка Приходи от продажби            -           3 376,52 лв.
            Кредит сметка Финансови приходи за бъдещи периоди  -   233,48 лв.
 
2. При получаване на първото парично постъпление от 300 лева

Дебит сметка Разплащателна сметка (Каса) в лева       -           300 лв.
            Кредит сметка Клиенти по отсрочено плащане -           300 лв.
и
Дебит сметка Финансови приходи за бъдещи периоди    -           33,77 лв.
            Кредит сметка Приходи от лихви                         -           33,77 лв.
 
3. Аналогично при получаване на плащането за месец IV ще се съставят статиите

Дебит сметка Разплащателна сметка (Каса) в лева       -           300 лв.
            Кредит сметка Клиенти по отсрочено плащане -           300 лв.
и
Дебит сметка Финансови приходи за бъдещи периоди    -           25,70 лв.
            Кредит сметка Приходи от лихви                         -           25,70 лв.
 
4. А при получаване на плащането за месец XII ще се съставят статиите

Дебит сметка Разплащателна сметка (Каса) в лева       -           300 лв.
            Кредит сметка Клиенти по отсрочено плащане -           300 лв.
и
Дебит сметка Финансови приходи за бъдещи периоди    -           2,97 лв.
            Кредит сметка Приходи от лихви                         -           2,97 лв.
       
По този начин, отчитайки приходите от продажби и приходите от лихви, отчитащото се предприятие ще изпълни изискванията на параграф 3.2 от СС 18 Приходи.

Възможно е в сделката за продажба да не се очакват входящи парични потоци, а получаването на друг несходен актив. Когато се продават стоки (или предоставят услуги) в размяна на несходни стоки или услуги, параграф 3.4 от СС 18 Приходи изисква размяната да се разглежда като сделка, генерираща приход, чиято оценка се прави по справедливата стойност на получените стоки или услуги (коригирана с получените евентуално парични разплащания). В случай че справедливата стойност на получените стоки или услуги не може надеждно да бъде оценена, стандартът изисква от отчитащото се предприятие да оцени прихода от продажбата на база справедливата стойност на предоставените стоки или услуги (отново коригирана с получените евентуално парични средства или парични еквиваленти).
           
По силата на параграф 5.1 от СС 18 Приходи, приходът следва да се признава във финансовите отчети на предприятията, когато кумулативно са спазени следните 4 условия:
- Съществува вероятност предприятието да има икономическа изгода, свързана с конкретната сделка;
- Сумата на прихода може надеждно да се оцени;
- Сумата на разходите, направени или които ще бъдат направени във връзка с конкретната сделка могат да бъдат надеждно оценени;
- Приходите за всяка сделка да се признават едновременно с извършените за тях разходи.

Приложимият СС 18 Приходи дава принципните постановки кога даден приход от продажба следва да се признае във финансовите отчети на предприятията, изготвени на база НСС.   

Така например съгласно параграфи 6.1 – 6.4, при продажбата на стоки и продукция водещ момент е този, при който продавачът прехвърля на купувача в значителна степен рисковете и изгодите, свързани със собствеността на продуктите (стоки и продукция). Това изисква приходът да се признава тогава, когато продавачът не запазва участие в управлението или ефективния контрол върху продавания продукт. Изискванията за признаването на приходи се прилагат и при продажбата на активи – ДМА, материални запаси, незавършено производство и т.н.

По силата на параграфи 7.1 – 7.3 водещ момент при признаването на прихода от продажбата на услуги е моментът (етапът) на завършеност на сделката към датата, на която предприятието изготвя финансов отчет - междинен или годишен. Съгласно приложимия национален счетоводен стандарт етапът на завършеност на сделката по предоставянето на услугата следва да се определя по един от следните начини:
- Проверка на извършената до момента работа;
- Съотношение (в процент) на извършената до момента работа спрямо обема на общата работа, която предстои да бъде извършена в бъдеще;
- Съотношение между направените до момента разходи към общия планиран обем на разходите, необходими за извършване на услугата.

В Приложение Б. Извършване на услуги от СС 18 са дадени насоки при отчитане на приходите в случаите, когато предприятието предоставя конкретно изброени услуги. Така например, при събиране на такси за монтаж приходът се признава в зависимост от етапа на завършеност на монтажа. Когато монтажът е свързан с продажбата на продукция или стоки, приходът се признава след монтажа им. Когато предприятието следва да отчита такси за обслужване, включени в цената на продаваните продукти, сумите за последващо обслужване след продажбата на продукцията или стоката следва да се разсрочват като приход за бъдещ период и да се признават за текущ приход през периода, през който се извършва обслужването. В ситуации при които отчитащото се предприятие събира такси за обучение, приходът следва да се признава през периода, през който се провежда самото обучение. Когато се отчитат такси за допускане до културно, спортно, музикално или друго подобно събитие, приходът се признава при осъществяване на събитието. Когато се продава абонамент за няколко събития, таксата се признава за приход за бъдещ период и се разпределя за всяко събитие. Разсроченият приход се признава като текущ приход за периода, през който е осъществено събитието. В същото време такси, които осигуряват само членство, а всички други услуги се заплащат отделно или има отделен годишен абонамент, се признават за приход, когато не съществува никаква съществена несигурност около събирането им. Такси, които дават право на членуващия да получава услуги, публикации или други ползи през периода на членството или да закупува стоки или услуги по цени, по-ниски от тези за нечленуващите, се признават за приход при осигуряване на ползите.

           
Признаването на приходите от лихви, лицензионни възнаграждения и дивиденти е регламентирано в параграф 8.2 от СС 18, а именно:
- Приходът от лихви се признава текущо - пропорционално на времевата база, отчитаща ефективния доход от актива;
- Приходът от лицензионното споразумение следва да се отчита съобразно условията на самото споразумение;
- Приходът от дивидент следва да се отчита в момента, когато юридически се установи правото на неговото получаване (т.е. в момента на вземане на решение за неговото разпределение в полза на притежателите на инструменти на собствения капитал).

Съгласно параграф 5.2 от СС 18 приходът не се признава, когато разходите не могат да бъдат надеждно изчислени. При тези обстоятелства всяко получено плащане се признава за пасив (задължение).

В годишния финансов отчет на предприятието трябва да се оповестят:
а) счетоводната политика, приета за признаване на приходите, включително начините, приети за определяне етапа на завършеност на сделката за извършване на услуги;
б) сумата на всяка важна категория приходи, признати през периода, включваща:
- продажбата на продукция и стоки;
- извършването на услуги;
- лихви, лицензионни възнаграждения и дивиденти;
- други приходи;
в) сумата на прихода, създаден от размяната на стоки или услуги, включени във всяка важна категория приходи.