Придобиване и отчитане на фотоволтаични мощности

Още във връзка с фотоволтаици:

Във връзка с предстоящия дългосрочен план за намаляване на въглеродните емисии /т. нар. Зелена сделка/ все по-актуални стават начините за добиване на електрическа енергия от възобновяеми източници. Изграждането на фотоволтаични мощности е един от тези източници. Предвид интереса към тези мощности, е хубаво да разгледаме отчитането на тяхното изграждане и експлоатация.

В това изложение ще разгледаме придобиването на една такава централа, въвеждането и в експлоатация, както и нейната експлоатация от аспекта на счетоводното ѝ отчитане.

Както посочих по-горе изграждането на фотоволтаични мощности представлява по своята същност изграждане на една миниелектроцентрала.

Когато предприятието е взело решение за подобна инвестиция, първото действие е придобиване на недвижим имот /земя/, която е подходяща за изграждане на подобна централа. Обикновено подходящите имоти за такива мощности са в земеделски райони, поради което първото десйтвие след придобиването на земята е да се промени нейното предназначение. Промяната на предназначението е уредена в Закона за опазване на земеделските имоти и Правилника за неговото приложение. Там са описани необходимите документи, както и пред кой орган се подават необходимите документи. Следва да се има предвид, че за промяната на предназначението има определена тарифа, която следва да заплатите. Заплатената сума следва да бъде осчетоводена в увеличение на цената на придобиване на актива - земя, защото това са разходи за привеждане на актива в състояние, в който той може да бъде използван. /т. 4.1. от СС 16 – Дълготрайни материални активи/.

За да започне изграждането на фотоволтаичната централа, е необходим проект и разрешение за строеж, както при строителството на всеки един друг обект. СС 16 – Дълготрайни материални активи разрешава /т. 3.2./, когато един дълготраен актив се състои от разграничими части, те да бъдат признати като отделни активи. Това е необходимо особено когато тези отделни съставни части имат различни полезни срокове на годност и се налага да бъдат използвани различни амортизационни норми.


Когато започне дадено строителство, някои от разходите могат да бъдат насочени към точно определен актив, но други са общи разходи във връзка със строителството. Обикновено предприятията имат затруднения по какъв начин да разпределят тези разходи върху разграничимите активи. Тук ще предложа един пример за начин на разпределение на общите разходи, който обикновено аз прилагам.

Пример: Предприятие А е направило следните разходи свързани със строителство на фотоволтаична централа:

Заплатило е за проектиране 45000 лева, за разрешение за строеж - 30000 лева, за закупуване и монтаж на фотоволтаични панели – 500000 лева, за закупуване и монтаж на измервателни уреди за ел. енергия – 22000 лева, за закупуване и монтаж на предавателни устройства за ел. енергия – 16000 лева, за строителен надзор – 7000 лева и други общи разходи за строителството /охрана, временна ограда на обекта/ - 8000 лева.

Както вече посочих по-горе, необходимо e да се организира съответната аналитична отчетност, за да може да се установи точно стойността на отделните разграничими активи.

В този случай би следвало да се открият следните партиди към сметка Разходи за придобиване на ДМА:

Партида „Общи разходи за строителство“, към която следва да се отнесат всички общи разходи, които към момента не можем да причислим към никой от разграничимите активи, а именно разходите за проектиране, разрешително за строеж, строителен надзор, охрана и ограда на обща стойност – 90000 лева.

Останалите партиди към Сметка Разходи за придобиване на ДМА ще бъдат: партида „фотоволтаична инсталация“ – 500000 лева; партида „Измервателни уреди“ – 22000 лева и партида „Предавателни устройства за ел. енергия“ – 16000 лева.

Обектът е завършен и следва всички разходи да се разпределят към всеки разграничим актив. Счетоводните стандарти допускат предприятието да приеме начин на разпределяне на разходите, който да бъде възможно най-обективен. В нашия пример трудно може да бъде определено кои разходи към кой разграничим актив следва да бъдат отнесени. В този случай най-правилният подход е общите разходи да бъдат разпределени чрез определяне на процентно съотношение. Стойността на разграничимите активи е 538000 лева, като процентния дял на фотоволтаичните елементи е 92.9%, на измервателните уреди – 4.1% и на предавателните устройства – 3%. След като сме установили тези процентни съотношения, можем да пристъпим към установяване на цената на придобиване на разграничимите активи.
Правим следните счетоводни записвания:
Д-т с/ка Разходи за придобиване на ДМА
Партида „фотоволтаична инсталация“                83 610.00
Д-т с/ка Разходи за придобиване на ДМА
Партида „измервателни уреди“                              3 690.00
Д-т с/ка Разходи за придобиване на ДМА
Партида“предавателни устройства“                      2 700.00
             К-т с/ка Разходи за придобиване на ДМА
             Партида“общи разходи за строителство“         90 000.00
 
След разпределяне на разходите можем да пристъпим към признаване на направените разходи като ДМА. Тези активи ще имат следните стойности: фотоволтаична инсталация - 583610.00 лв.; измервателни уреди – 25690.00 лв; предавателни устройства – 18700.00 лв.

Всички тези активи можем да заприходим в сметка Машини и съоръжения, тъй като те отговарят на характеристиката на тази сметка. По съществен е въпросът как ще ги класифицираме като амортизируеми активи и какви срокове на годност ще определим /респективно амортизационни норми/.


След като започне производствения процес /след присъединяване на централата към електрическата мрежа/ себестойността на произведената ел. енегрия следва да се определя така, както се определя себестойността на всеки един друг продукт. Единствената особеност тук е, че нямаме незавършено производство, както и продукция на склад – ел. енергията не може да бъде съхранявана. В тази връзка и продажбата на произведената ел. енергия от страна на централата къв НЕК и сделка с непрекъснато изпълнение по смисъла на ЗДДС и следва да се фактурира на базата на изискванията на Закона за такива сделки.