Регистриране на онлайн магазин при продажби през Amazon или Etsy. Издаване на касови бележки при получаване на картови плащания

Тъй като темите във въпросите се припокриват до голяма степен ще разделим отговора на две основни части – териториален обхват на Наредба Н-18 във връзка с продажби по Интернет и задължение за регистрация на дейност като електронен магазин.

Разпоредбите на чл. 118 от ЗДДС и Наредба Н-18, касаещи задължението за издаване на касов бон при плащане с дебитна или кредитна карта, са безусловни и принципно няма съмнение, че при получаване на подобен род плащане за доставчика възниква задължение за издаване на касов бон съгласно чл. 3 от Наредба Н-18. Наредбата обаче има териториален обхват, т.е. приложима е само за плащания, извършени в търговски обект, който се намира на територията на България и в този смисъл при продажби през Интернет възниква въпросът съществува ли търговски обект, в който се извършва плащането и къде се намира той. В административната практика на НАП последователно се застъпва разбирането, че при електронната търговия безспорно е налице търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС и неговото местонахождение е там, където е установена дейността на доставчика. Съгласно чл. 19 от Закона за електронната търговия (ЗЕТ) изискванията за започване и осъществяване на дейност по предоставяне на услуги на информационното общество (електронна търговия) се уреждат от закона на държавата, където се намира мястото на дейност на доставчика на услуги, ако е на територията на държава членка на Европейския съюз. Място на дейност е мястото, където доставчикът на услуги извършва стопанска дейност за неопределен срок. Наличието и употребата на технически средства и технологии, необходими за предоставяне на услугата, не са достатъчни сами по себе си за определяне мястото на дейност на доставчика на услуги. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия закон доставчикът на услуги на информационното общество е длъжен да предоставя безпрепятствен, пряк и постоянен достъп на получателите на услугите и на компетентните органи до следната информация:
1. името или наименованието си;
2. постоянния си адрес или седалището и адреса си на управление;
3. адреса, на който упражнява дейността си, ако е различен от адреса по т. 2.

Следователно при определяне териториалния обхват на Наредба Н-18 като местоположение на търговски обект при електронна търговия ще се има предвид физическото място, от което доставчикът на услугите упражнява дейността си и което е оповестено на получателите на услугите и на компетентните органи по смисъла на горецитирания текст на чл. 4, ал. 1, т. 2 или т. 3 от ЗЕТ, без значение къде се намират сървърите, на които е хостната Интернет страницата, през която се извършват продажбите. Ако това място се намира на територията на България, за продажбите от електронната платформа са в сила изискванията на чл. 118 от ЗДДС и Наредба Н-18 относно издаване на фискални касови бележки.

Този принцип важи включително и когато плащанията се извършват с помощта на посредници – epay, PayPal и подобни. Системите за онлайн разплащания не се явяват доставчик на стоки или услуги към крайните потребители, а само събират сумите за техните покупки от името и за сметка на доставчика. В тези случаи за целите на Наредба Н-18, като начин на плащане се приема начинът, по който крайните потребители заплащат сумите към системата за онлайн разплащания, а не начинът по който системата като довереник предоставя на доверителя събраните от негово име и за негова сметка плащания. Следователно ако крайните потребители заплащат онлайн покупките към системата за разплащания посредством дебитна или кредитна карта и доставчикът е установил дейността си на територията на България по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 или т. 3 от ЗЕТ, то за тези плащания възниква задължение за издаване на касов бон съгласно чл. 3 от Наредба Н-18. Обстоятелството дали системата за онлайн разплащания е лицензирана като доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи е от значение единствено и само когато плащането се извършва чрез конкретно определените в Наредба Н-18 начини на плащане - внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод. Ако плащането се извършва по друг начин, например чрез дебитна или кредитна карта, възниква задължение за издаване на касов бон, включително и когато платежната институция е лицензиран доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи.

Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба Н-18 лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/ услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33. Следователно, за да е налице задължение за подаване на Приложение №33 следва да са изпълнени две условия:
- доставчикът да е лице по чл. 3 от Наредба Н-18, т.е. за извършваните продажби да възниква задължение за издаване на касов бон, и
- дейността да попада в определението за електронен магазин по смисъла на §1, т. 87 от ДР на ЗДДС.

Изпълнението на първото условие разгледахме в първата част на отговора. Ще разгледаме накратко второто условие в контекста на въпроса за продажби през чужди платформи, в частност Amazon и Etsy. Видно от текста горецитираната нормативна уредба задължението възниква включително и при продажби чрез домейн на друго лице, стига този домейн да попада в определението за „електронен магазин“, а именно:
- платформата да предоставя както възможност за избор от клиента на стоки и/или услуги, така и информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане;
- продажбата да представлява договор от разстояние по смисъла на чл. 45 от Закона за защита на потребителите.

Договор от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора. Следователно, ако дадена платформа за публикуване на обяви предоставя възможност единствено за избор на стоки и/или услуги и информация за връзка с продавача, тя не би следвало да се счита за електронен магазин и дори и продажбите през нея да представляват договор от разстояние по смисъла на чл. 45 от ЗЗП не възниква задължение за регистрация по Наредба Н-18.

Дори и за доставчика да не възниква задължение за регистрация като електронен магазин на основание чл. 52м, ал. 1 от Наредба Н-18, такава регистрация може да бъде направена по желание на лицето чрез подаване на Приложение № 33 и нашият съвет е, ако имате и най-малко съмнение, че дейността на дружеството би могла да бъде третирана като „електронен магазин“ да извършите регистрация по желание.

С уважение:

Още за Наредба Н-18:

Нормативна рамка

ЗДДС

Наредба Н-18