Регистриране на ЕООД на холандец в България за работа като контрактор

Право на част от печалбата на съдружник/ едноличен собственик е общо имуществено право, дадено в чл. 123 от Търговския закон (ТЗ). Поражда се само ако има печалба, която да се разпредели.

Правото на съдружник/ едноличен собственик на част от печалбата се поражда при следните предпоставки:
- изтичане на финансовата година;
- приемане на годишния финансов отчет;
- решение на съдружника за начина на ползване на получената печалба;
- решение на съдружника за разпределение на балансовата печалба и нейното изплащане.

Без решение за разпределение и изплащане на балансовата печалба, съдружникът не може да претендира за дивидент.

Допустимо е да се извършват и предварителни плащания за сметка на очакваната печалба. Тази възможност трябва да бъде предвидена в учредителния акт/ дружествен договор или да произтича от решение на едноличния собственик/ общото събрание.

Следва да се има предвид обаче, че докато чистата стойност на имуществото не достигне стойност, която да покрие регистрирания капитал на дружеството, съдружникът не може да разпределя дивиденти. В ТЗ липсва изрично правило в тази насока, но то се извлича по тълкувателен път (в тази насока е съдебната практика до момента) като се има предвид основното предназначение на капитала, а именно за постигане на целите на дружеството и обезпечение на дружествените кредитори. Затова не бива да се вземат и решения за плащания към съдружник, които намаляват имуществото на дружеството под стойността на регистрирания капитал. На практика това означава, че разпределения от печалбата могат да се правят до размера на печалбата за съответната година, неразпределената печалба от минали години, намалени с непокритите загуби от предходни години (ако има такива). Това е регламентирано в разпоредбата на чл. 247а от ТЗ в главата за акционерно дружество (АД), но по аналогия се прилага и за дружества с ограничена отговорност, поради общите съображения за защита на капитала на дружеството. Според чл. 247а, ал. 2 от ТЗ чистата стойност на имуществото е разликата между стойността на правата (актива) и задълженията (пасива) на дружеството съгласно баланса му.

Препоръчително е предварителните плащания на част от печалбата под формата на дивидент да стават въз основа на междинен баланс. Няма пречка да се изплаща дивидент всеки месец или на друг времеви период. За дружествата с ограничена отговорност търговският закон не ограничава предварителните, авансови плащания на дивиденти, докато за акционерните дружества това е недопустимо. При всички случаи обаче не бива да се нарушава покритието на капитала.

Изплащането на дивиденти е свързано с определени данъчни задължения. Съгласно чл. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България. На основание чл. 8, ал. 1 от ЗДДФЛ доходите, които произтичат от стопанска дейност чрез определена база на територията на Република България или от разпореждане с имуществото на такава определена база, са от източник в Република България, т.е. изплатените дивиденти на собственика – холандски гражданин са от източник в страната и се дължи данък в страната.

В чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ се регламентира, че с окончателен данък се облагат облагаемите доходи от дивиденти и ликвидационни дялове в полза на местно или чуждестранно физическо лице от източник в България. Окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивидент (чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ ставката на данъка е 5 на сто.

На основание чл. 65, ал. 2 от ЗДДФЛ данъкът се удържа и внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е взето решението за разпределяне на дивидент. В срока за внасяне на дължимия данък върху дивидента предприятието подава декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължимия данък.

При изплащане на сумата на дивидента, след удържане на дължимия данък, следва да се имат предвид разпоредбите на Закона за ограничаване на плащанията в брой. Ако сумата на дивидента е 10 000 лева и повече, ще е необходимо да се изплати чрез банков превод. Ако сумата на дивидента ще се изплаща в брой, може да се издаде разходен касов ордер или друг подобен документ, чрез който да се документира изплащането и получаването на сумата на дивидента.

Предприятието е задължено да подаде и справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти се включват в справката за годината, през която са взети решенята за разпределяне на дивидента. Справката се представя в Териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на предприятието - платец в срок до 30 април на следващата година.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ по искане на лицето се издава удостоверение по образец за внесен по реда на ЗДДФЛ данък от чуждестранно физическо лице. Искането се подава в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ. Удостоверението по чл. 58 от ЗДДФЛ съдържа информация за вид на дохода, наименование и адрес на платеца на дохода, брутен размер на дохода,  размер на окончателния данък за доход от източник в  Република България.
           
Относно съдружниците в дружества с ограничена отговорност, Търговския закон не ограничава броят им.  Дружество с ограничена отговорност може да се образува от едно или повече лица. Съдружници могат да бъдат както български, така и чуждестранни физически и юридически лица. Физическите лица трябва да бъдат дееспособни. Не е необходимо едноличен собственик или съдружник да се регистрира като постоянно пребиваващ в Република България.

Седалището на дружеството е основен правно индивидуализиращ признак. То се определя от мястото, където е централното управление на дружеството и следва да е на територията на страната. Всеки търговец може да има само едно главно седалище на предприятието си. Адресът е конкретното място на управление на дейността.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ТЗ, търговецът е длъжен да посочва в търговската си коренспонденция и в интернет страницата си, ако има такава, седалището и адреса на управление на дружеството. Може да се посочва и адрес за съобщения.
 
 

С уважение:

Нормативна рамка:

Вижте ТЗ тук >>>

- ЗДДФЛ

Документи:

- Декларация по чл. 55 ал. 1 от ЗДДФЛ

Изгеглете декларацията тук >>>

- Декларацията по чл. 201 от ЗКПО

Изтеглете декларацията тук >>>