Допълнителни парични вноски в ООД заради реализирана загуба

Съгласно изискванията на чл. 134, ал. 1 от Търговския закон, по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок. Допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго. Тоест ако общото събрание на съдружниците вземе решение че допълнителните парични вноски няма да се внасят съразмерно на дяловете на съдружниците, а ще бъдат внесени само от един от съдружниците, приложимото търговско законодателство ще бъде спазено и Вие няма да нарушите нормативният акт, въз основа на който се прави паричната вноска. Чл. 134, ал. 3, изречение второ от Търговския закон допуска за направената допълнителна парична вноска да се уговори плащането на лихва. Това означава, че самите съдружници в своето решение следва да преценят дали за допълнителната парична вноска ще се дължат или няма да се дължат лихви. Следва да поясним, че за данъчни цели точно в този случай няма да е налице отклонение от данъчно облагане в случаите, когато общото събрание на съдружниците е взело решение за допълнителните парични вноски да не се дължи лихва. Според чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица. В конкретната хипотеза допълнителната парична вноска винаги е сделка между свързани лица – между предприятието и съдружниците, поради което не е възможно да е налице сделка между несвързани лица, за да се определи данъчна основа, различна от тази ,която е възникнала между свързаните лица – дружеството и неговите съдружници. Това означава, че ако общото събрание е взело решение за допълнителната парична вноска да не се дължи лихва или да се дължи символична лихва, за целите на данъчните закони (ЗКПО и ЗДДФЛ) няма да е налице основание да се прилагат разпоредбите за отклонение от данъчното облагане и за преобразуване на сделките по пазарни цени, поради простата причина, че тази сделка (непарична вноска) не може да възникне между несвързани лица, за да има някакво пазарно сравнение и съпоставяне на осъществената в случая сделка между свързаните лица – дружество и съдружници в дружеството.

По силата на чл. 134, ал. 3, изречение първо от Търговския закон, допълнителните непарични вноски не се отразяват в капитала на дружеството. В този смисъл, след като паричните средства не са елемент на капитала на предприятието (следва да се има предвид собствения капитал), тогава за целите на счетоводната отчетност и съставяне на финансовите отчети, тези средства следва да се представят като задължения (пасиви) със срок на връщане до 1 година и съответно над 1 година. Тоест независимо от факта че не представляват паричен заем, допълните парични вноски се представят като задължение на предприятието към конкретните съдружници, които са ги направили. Когато съгласно условията, въз основа на които са предоставени, съответните задължения се уредят (тоест изплатят обратно на съдружника, който ги е направил), предприятието следва да представи намалението на това си задължение, срещу намалението на актива (обикновено пари), посредством който е погасено това задължение на предприятието.

Документалната обоснованост на стопанската операция е свързана с вземане на решение на общото събрание на съдружниците, в което като минимум следва да се опишат:
- причините за направата на непаричната вноска (за покриване на загуби и временна необходимост на парични средства);
- размера на допълнителната парична вноска, дължима от съответният съдружник/ съдружници;
- размера на дължимата лихва, или обстоятелството че лихва в случая няма да се дължи;
- срока в който допълнителната вноска следва да се върне на вносителят ѝ;
- друга информация, съгласно вижданията на общото събрание на съдружниците, относима към конкретната стопанска операция.