Декапитализация на дружество

Преди да дадем отговор на въпроса, ще обърнем внимание, че поставената тема не е в областта на счетоводството и на данъците, поради което за по-задълбочен коментар бихте могли да се насочите към юрист, притежаващ съответната компетенция по търговско право.

В търговския закон не се използва понятието „декапитализация“, но в неговите разпоредби съществуват хипотези, при които собствениците на търговското дружество следва да предприемат съответните мерки, когато е налице спад на чистата стойност на имуществото на дружеството и то спадне под размера на вписания капитал.

Чистата стойност на имуществото като понятие, използвано в Търговския закон, се определя по реда на чл. 247а, ал. 2 като разлика между стойността на правата и задълженията на дружеството съгласно баланса му.

Под права в търговското право следва да разбираме активите на предприятието по смисъла на счетоводното законодателство, а под задължения следва да се разбират пасивите по смисъла на счетоводното законодателство. Тоест по реда на Търговския закон чистата стойност на имуществото на предприятието следва да се определи като разлика между счетоводните активи и счетоводните пасиви, като в счетоводния баланс на предприятието тази величина се отъждествява със собствения капитал на предприятието, тъй като съгласно Общите разпоредби към НСС, собственият капитал представлява остатъчната стойност на активите на предприятието след приспадане на всичките му пасиви. Като компоненти на собствения капитал на предприятието, който се представя в счетоводния баланс съгласно примерната схема дадена в Приложение № 1 към СС 1 – Представяне на финансови отчети, се посочват следните статии:
1. Записан капитал, който за капиталовите търговски дружества е еквивалентен на вписания капитал на съответното предприятие;
2. Премии от емисии;
3. Резерв от последващи оценки;
4. Резерви, в т.ч. законови, свързани с изкупени собствени акции, съгласно учредителен акт и други;
5. Неразпределена печалба от минали години;
6. Непокрита загуба от минали години; и
7. Текуща печалба или загуба за периода.
 
Определянето на чистата стойност на капитала е свързано с изготвяне на счетоводен баланс, а от там и до изготвяне на финансов отчет на предприятието – годишен или междинен съгласно възприетата му счетоводна политика. В този смисъл ако предприятието съставя единствено годишни финансови отчети, то тогава определянето на чистата стойност на имуществото по смисъла на чл. 247а, ал. 2 от Търговския закон ще може да се изчисли, след като предприятието е съставило своя ГФО за съответната финансова година.

В зависимост от правната форма на предприятието – ООД (в т.ч. и ЕООД) или АД (в т.ч. и ЕАД), в Търговския закон са предвидени следните норми в хипотезата при която чистата стойност на имуществото (тоест собствения капитал за счетоводни цели) е спаднала под размера на вписания в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ дружествен (респективно акционерен) капитал.

За предприятията, които имат правна форма ООД/ ЕООД, по силата на чл. 138, ал. 3 от Търговския закон когато е налице спад на чистата стойност на имуществото на дружеството под размера на вписания капитал, управителят е длъжен да свика общо събрание на съдружниците. От компетентност на Общото събрание на съдружниците е да вземат решение за намаляване на капитала, както и за прекратяване на дружеството, за което е необходимо решение, взето с с мнозинство 3/4 от капитала, ако в дружествения договор не е предвидено по-голямо мнозинство.

За предприятията, които имат правна форма АД/ ЕАД, по силата на чл. 252, ал. 1, т. 5 от Търговския закон, когато е налице спад на чистата стойност на имуществото на дружеството под размера на вписания капитал, възниква основание за прекратяване. В случая в срок до една година от установяване на това обстоятелство (тоест от одобряване на ГФО от неговото ръководство) общото събрание на акционерите следва да вземе решение за:
1). намаляване на акционерния капитал,
2). за преобразуване на акционерното дружество, или
3). за прекратяване на дружеството.

В случай че в упоменатия едногодишен срок акционерите не вземат подобно решение, акционерното дружество следва да бъде прекратено по реда на чл. 252, ал. 4 от Търговския закон – тоест с решение на Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ.

Обръщаме отново внимание на факта, че според нас при подобни обстоятелства следва да се обърнете към правен съветник с цел изясняване доколко са работещи нормите на Търговския закон, които разгледахме по-горе за търговските дружества, с правно-организационна форма ООД и АД.