Реекспорт от Китай за Турция

Реекспортът е стандартна външнотърговска операция по препродажба на стока в непроменено състояние в две различни държави, обичайно с цел използване на по-благоприятна конюнктура на даден национален пазар и реализиране на ценова разлика. В някои случаи, особено при таен реекспорт, може да се прибегне до несъществени манипулации по стоката като преетикетиране, преопаковане или подмяна на придружаващата документация за да се скрие информацията за действителния доставчик на стоката пред крайния купувач и/или обратно, за заобикаляне на ограничения по международни договорености или митнически бариери, като за целта стоката може да преминава през транзитен склад, свободна икономическа зона и др. Същественото в случая е, че реекспортьорът е страна по фактическа покупко-продажба на стоката и носи всички рискове и изгоди от сделката, а не действа като посредник между първоначалния доставчик и крайния купувач.

За целите на счетоводното отчитане реекспортът представлява две самостоятелни стопански операции – покупка на стока и нейната продажба. Реекспортьорът е страна по две отделни доставки – една за покупка, със съответните условия договорени с китайския доставчик и втора за продажба с други условия, договорени с турския контрагент. Фактът, че стоката не пристига физически в склада на реекспортьора, дори изобщо не преминава през България, не променя съществено начина на осчетоводяване. Покупката се отчита и стоката се заприхождава към момента на прехвърляне на собствеността и риска от погубването й. За определяне на този момент се изследват условията на доставка, договорени с китайския продавач. Когато страните са се позовали на условия по ИНКОТЕРМС, те съдържат точни правила за определяне на момента, в който рискът от погубване на стоката преминава от продавача върху купувача и това е моментът, в който се прехвърля собствеността върху стоката. Подобни са и принципите за определяне момента на признаване на прихода от продажбата и изписване на стоката, но съгласно условията на доставка, договорени с турския купувач. Датите на заприхождаване на стоката и признаване на прихода следва да се основават на данните в товарната и търговска документация по сделката. Възникналите валутни курсови разлики при покупката и при продажбата на стоката се отчитат, както при всяка друга валутна сделка, съгласно изискванията на СС 21.

За документалната обоснованост на стопанските операции се използват стандартните външнотърговски документи – фактури, коносаменти или други транспортни документи, спецификации, опаковъчни листове и др. Липсват само митнически декларации, по които реекспортьорът е износител и/или вносител, освен ако той няма задължение да извърши митническото оформяне по износа или вноса съгласно договореностите с продавача или съответно купувача. От начина на попълване на документите следва да е видно, че става въпрос за реекспорт.

Сделката не се декларира в система Интрастат дори и когато крайната дестинация на стоката е в страна членка на ЕС, тъй като стоката не минава физически през територията на България.

Нормативна рамка:

- ЗСч

Вижте ЗСч тук >>>

- СС 21

Вижте СС 21 тук >>>