Размяна между инвестиционен имот на ЕООД и жилище на собственика на ЕООД

В случая е налице бартер. При бартерната сделка всеки се смята за продавач на това, което отдава и купувач на това, което получава. Тъй като предмет на замяна са недвижими имоти, сделката изисква нотариална форма и се вписва в имотния регистър. За изповядването на сделката пред нотариус следва се подготви набор от документи, които нотариусът ще Ви съобщи подробно. Дължи се и данък по чл. 44 от ЗМДТ върху имуществата, придобити по възмезден начин.
 
Тъй като размяната се извършва между дружеството и едноличния собственик на капитала му, за целите на ЗКПО това е сделка между свързани лица, която подлежи на регулация по чл. 15 от ЗКПО. В този смисъл е силно препоръчително бартерната сделка да бъде уговорена при условия, които не се отличават съществено от условията, които биха били договорени за сходна сделка между несвързани лица. В противен случай и при определени условия сделката би могла да бъде третирана като скрито разпределение на печалба по смисъла на §1, т. 5, буква „а” от ЗКПО, със съответните последици – непризнаване на евентуално възникнал разход за дружеството, дължимост на окончателен данък върху дивидентите по чл. 38 от ЗДДФЛ, санкция по чл. 267 от ЗКПО. Независимо дали сделката е извършена при пазарни условия или не, тя подлежи на деклариране в част VІ на ГДД по чл. 92 от ЗКПО, ако в резултат от нея в дружеството са възникнали приходи, разходи, вземания или задължения.
 
За целите на ЗДДС и съгласно чл. 130 от закона когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, приема се, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. Данъчното събитие за тези доставки възниква по общите правила на закона. Въпреки че във въпроса не е посочена датата, на която е издадено разрешението за ползване по реда на ЗУТ на сградата, собственост на дружеството, предвид наличните данни можем да предположим, че сградата не се счита за нова по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗДДС и за нея може да се приложи както режим „освободена”, така и режим „облагаема” доставка. Ако е изпълнено някое от условията по чл. 27, ал. 3, т. 1 от ЗДДС данъчната основа на доставката и при двата варианта ще бъде пазарната цена. В останалите случаи данъчната основа се определя по общия ред на закона и е равна на данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДС. Ако дружеството избере доставката да бъде освободена, ползваният при придобиването данъчен кредит подлежи на корекция по чл. 79, ал. 2 от ЗДДС.

С уважение:

Още за ЗМДТ:

Нормативна рамка

ЗМДТ

ЗДДФЛ

ЗКПО

ЗДДС