Процедури по годишното счетоводно приключване - провеждане на годишна инвентаризация на активите в предприятието

1. Член 22, ал. 1 от Закона за счетоводството задължава всяко едно предприятие да извършва инвентаризация на активите и пасивите си през всеки един отчетен период, с цел достоверното им представяне в своя Отчет за финансовото състояние (Баланса). Счетоводния закон дава свобода на ръководството само да определя как точно ще се проведе инвентаризацията в предприятията, като единствено предвижда административно наказателна санкция за неспазване на тази разпоредба.

2. Инвентаризацията на дълготрайните материални активи (ДМА) има за цел не само да установи разлики между фактическите наличности и тези, които се водят по счетоводен път, а и да се установи за кои активи, приложимите счетоводни стандарти изискват да се извърши обезценка. Предприятията, които изготвят своите финансови отчети на база МСФО и избрали модела на преоценената стойност за последващо отчитане на нетекущите (дълготрайни) активи, следва да установят дали балансовата стойност на нетекущите активи се различава от тяхната справедлива стойност към датата на изготвяне на годишния финансов отчет. В случай, че се налага извършването на преоценки, съгласно възприетия подход, регламентиран и допустим по правилата на МСФО, времето на годишното счетоводно приключване е удобен момент за извършването на тази процедура. Инвентаризационните комисии следва да преразгледат оставащия полезен живот на дълготрайните материални активи и ако се налага корекция, същата да бъде заложена посредством промяна в счетоводната амортизация на съответния ДМА от началото на следващата година. Задача на комисията по инвентаризацията на ДМА е да установи кои от тях подлежат на бракуване. В свое предложение до ръководството, комисията следва да изтъкне какво е сегашното техническо състояние на предложените за бракуване ДМА, кои са причините, довели до това състояние на активите, има ли или няма вина в материално отговорните или други трети лица, както и предложение за начина по който ще се ликвидира актива (разкомплектова, предаде на вторични суровини, засклаждане на полезни и годни резервни части, продажба на клиенти, унищожаване).

3. Едновременно с инвентаризацията на  ДМА, в предприятието може да се извършва инвентаризация на краткотрайните активи. Към тях се причисляват материалните запаси (материали, стоки, готова продукция и незавършеното производство). Основен принцип при изготвяне на годишния финансов отчет е, в него активите да не се докладват надценени и пасивите да не се докладват подценени. При извършване на инвентаризацията на стоково-материалните запаси, важна задача в предприятието е да се определи нетната реализируема стойност* на материалите, стоките, готовата продукция и незавършеното производство. В случай, че доставната стойност (себестойността) на материалните запаси превишава тяхната нетна реализируема стойност, то разликата следва да се отчете като текущ разход (разход за обезценка на материални запаси).

4. За предприятията, които извършват услуги съгласно договори за строителство, следва да оценяват своето незавършено производство, по правилата на специалния за целта счетоводен стандарт (МСС 11 - „Договори за строителство“, респективно СС 11 - „Договори за строителство“.

5. Задължително при едно годишно счетоводно приключване следва са се тества дали през целия отчетен период е спазван метода на изписване на материалните запаси, който следва да бъде одобрен от ръководството с приетата счетоводната политика на предприятието. Съгласно приложимия национален счетоводен стандарт СС 2 - „Отчитане на стоково-материалните запаси“, препоръчителните подходи за изписване на материалните запаси са: конкретно определена стойност; първа входяща – първа изходяща стойност (FIFO) и средно претеглена стойност. Допустимия алтернативен подход, който се разрешава от националния счетоводен стандарт СС 2 при изписване на стоково-материалните запаси е методът последна входяща – първа изходяща стойност (LIFO). Методите за изписване на материалните запаси според МСС 2 - „Материални запаси“, са същите, каквито са и описаните в националния счетоводен стандарт, с изключение на метода последна входяща – първа изходяща стойност (LIFO), който е неприложим при предприятията, избрали МСФО като своя счетоводна база.

6. При годишното счетоводно приключване, на инвентаризиране подлежат и разчетите (вземанията) с клиенти. Основен подход при този вид инвентаризация е изпращането на потвърдителни писма към клиентите с неуредени вземания към 31 декември, от които се очаква те да потвърдят дължимите от тяхна страна суми, а ако има евентуални несъответствия, да дадат подробности за тях. За онези просрочени вземания от клиенти, чието просрочие е потвърдено от съответния клиент с размяната на потвърдителни писма, е необходимо да се направи една преценка за периода от време, който е изминал от момента в който вземането е било изискуемо. Тази стъпка по време на годишното счетоводно приключване се прави, за да се види какъв следва да бъде размерна на обезценката на това вземане, съгласно предвидените в счетоводната политика правила.

7. На инвентаризиране подлежат и паричните средства на дружеството в лева и в чуждестранна валута. След извършване на инвентаризацията, задача на счетоводството е правилно да осчетоводи резултатите от нея (излишъци или липси и съответно начитане на касиера – материално отговорно лице).

8. Следваща стъпка при годишното счетоводно приключване може да бъде свързана с проверка на инвестициите на отчитащото се предприятие, в капитала на други предприятия (ако такива се отчитат). При тази процедура проверките се правят на две нива. На първо място следва да се потвърди от юридическа гледна точка дали вашето предприятие е действителния собственик на съответната инвестиция и по този начин ще е налице основание  за признаване на съответната инвестиция като финансов актив. На второ място, при извършване на годишното счетоводно приключване, следва да проверите съгласно приложимите счетоводни стандарти, какъв метод следва да приложите, във връзка с докладването на финансовия актив, във финансовия отчет на предприятието. В тази връзка следва да оцените дали е настъпила промяна в размера на инвестицията, която да ви наложи промяна в метода на представяне и в годишния финансов отчет.

9. На лицевата страна на Баланса (Отчета за финансовото състояние) на дружеството, като актив следва да се докладват платените авансово средства, за които изгодата ще се черпи не през текущия, а през следващия отчетен период. За предприятията, избрали НСФОМСП като своя счетоводна база, този актив е известен като „Разходи за бъдещи периоди“. Типичен пример на разходи за бъдещи периоди са абонаментите и застраховките, които обикновено се правят сега, а имат действие дванадесет месеца напред във времето. При годишното счетоводно приключване, следва да се направи една преценка, каква част от платените през годината суми следва да се признаят като текущ разход, и каква част следва да остане като салдо по сметка  „Разходи за бъдещи периоди“ и съответно да се посочи като актив в Баланса (Отчета за финансовото състояние) на предприятието.

_________________________________________
* - МСС 2 и СС 2 дават еднаква дефиниция на понятието „нетна реализируема стойност“. Съгласно приложимите счетоводни стандарти – това е предполагаемата продажна цена на стоково-материалния запас в нормалния ход на стопанската дейност на отчитащото се предприятие, намалена с приблизително оценените необходими разходи за завършване на производствения цикъл и тези, необходими за осъществяване на продажбата.

 Автор: Христо Досев, д.е.с.