Протокол по чл 117 за документи за платена такса в Италия

Дружество извършващо  международен транспорт на пътници в рамките на ЕС е поставило въпроса, как следва да се третират по ЗДДС платени пътни такси от дружеството за извършен превоз в Италия.
 
Разпоредбата на чл 21 ал 2 на ЗДДС предвижда, че когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставките на услуги е мястото, където е установен получателят, съответно където се намира постоянният му обект, ако услугата е предоставена на постоянен обект, находящ се на място, различно от мястото на установяване.

Същевременно в ал. 4 на чл. 21 от закона са разписани някои изключения от горното правило, като т. 1 визира услугите, свързани с недвижими имоти.

Съгласно специалната разпоредба на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот, включително при:
а) предоставянето на права за ползване, на експертни услуги или услуги на посредници, свързани с недвижимия имот;
б) услуги по подготовка и координация на строителните работи, свързани с недвижимия имот, като архитектурни, инженерни, надзорни и други;
в) настаняване в хотели, къмпинги, караванни паркове, ваканционни лагери и други подобни.

Съгласно Решение на съда на Европейските Общности от 12.09.2000 г. по Дело С-359/97, пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса, като използването на пътната инфраструктура зависи от плащането на пътна такса, като размерът ѝ зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние и следователно съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възнаграждение.

Поради обстоятелството, че пътната инфраструктура представлява недвижим имот, при заплащане на пътни такси  е налице доставка, свързана с недвижим имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот. Следователно мястото на изпълнение на доставките на пътни такси е територията на съответните държави - членки, където е установена съответната пътна инфраструктура, при ползването на която са платени пътни такси.

Предвид тази разпоредба, за Вас не възниква задължение за начисляване на данък с протокол по чл 117 от ЗДДС.

Относно отразяване на фактурите от чуждестранни доставчици в дневника за покупки:

Разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДДС задължава регистрираните лица да водят дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба лицата отразяват в дневника за покупки получените от тях данъчни документи. Законодателят ясно и точно в разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от закона е определил кои са данъчни документи по смисъла на същия, а именно: фактурата, известието към фактура и протоколът. Посочената от Вас квитанция според мен не представлява данъчен документ по смисъла на ЗДДС и не сте задължени да ги отразявате в дневника за покупки.

Данъкът върху добавената стойност, платен от български фирми и техни представители на територията на страните от Европейската общност, се възстановява по начин, идентичен на възстановяването на данъка, заплатен при придобиването на стоки или услуги у нас от чуждестранни лица. За случаите, при които данъчно задължени лица, установени в дадена държава членка, са придобили стоки и услуги в друга държава членка с начислен ДДС /например при зареждане на гориво от фирмите превозвачи, върху разходите за хотел при командировки и т.н/ в законодателствата на отделните държави са предвидени специални правила, различни от общия ред.

В тази връзка, следва да имате предвид разпоредбите на Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. за възстановяването на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността /издадена от Министерството на финансите, в сила от 01.01.2010 г./, която транспонира Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчно задължени лица, неустановени в държавата-членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка.

По смисъла на чл. 13 от тази Наредба, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава - членка на Общността, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на това лице, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване.

С уважение:

ЗДДС

Директива 2008/9/ЕО

Директива 2006/112/ЕО

Наредба Н-9 за възстановяването на ДДС на ДЗЛ, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността