Продажба на стока от една на друга българска фирма без внос на стоката в България

Мястото на доставка на стоки се определя по чл. 17 от ЗДДС. Когато стоката не се изпраща или превозва, мястото на доставка е там, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото  предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
 
Когато фирма А продава стоката на фирма Б без да я изпраща или превозва, мястото на доставка ще е в Холандия, където се намира стоката. От гледна точка на ЗДДС, съгласно чл. 86, ал. 3 доставка с място на изпълнение извън страната не се облага. Това означава, че при продажбата фирма А не начислява ДДС. За фирма Б няма основание за облагане на доставката по ЗДДС, тъй като не са изпълнени условията за ВОП в България.  
 
Фактът, че доставката е с място на изпълнение в Холандия и няма платец на данъка там, означава, че фирма А трупа обороти за регистрация в Холандия и следва да се запознае с холандския закон. Веднъж фирма А прави вътреобщностно придобиване (ВОП) в Холандия и втори път извършва доставка с място на изпълнение в Холандия.
 
По-интересно е как фирма А закупува стоката. Ако стоката е изпратена от Португалия към Холандия и фирма А е предоставила BG номера си по ДДС, тогава португалската фирма няма да начисли ДДС и ще извърши ВОД, а за българската фирма А ще има ВОП, съгласно чл. 62, ал. 2 от закона. В този случай българската фирма А ще е задължена да начисли български данък с издаване на протокол по чл 117 без да има право на данъчен кредит, съгласно Решение на дело С 536/08.  
 
Фирма Б от своя страна също извършва доставка с място на изпълнение в Холандия, съгласно чл. 17, ал. 1 или ал.2. Тази фирма също не начислява ДДС по българския закон, съгласно чл. 86, ал. 3. Това обаче не я освобождава от задължението да спази холандския закон относно срокове за регистрация и облагане там.
 

С уважение:

Още за ВОП: