Признаване за данъчни цели на разходи за командировка
Отговор, предоставен отНаталия Василева
В чл. 121 от Кодекса на труда (КТ) се регламентира, че когато нуждите на предприятието налагат, то може да командирова работник или служител за изпълнение на трудови задължения извън мястото на постоянната му работа. В тези случаи и съгласно чл. 215 от КТ работникът или служителят има право да получи освен брутното си трудово възнаграждение и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в размери, определени от Министерския съвет с Наредбата за командировки в страната и с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Т.е. нормативно определено е, че предприятието следва да изплаща обезщетение за пътни, дневни и квартирни пари (командировъчни) като компенсация за това, че работникът или служителят няма да изпълнява трудовите си ангажименти на обичайното място на работа.
От друга страна командировъчни пари се изплащат и на физически лица, наети по извънтрудови правоотношения за извършването на конкретна работа или услуга. Условията по тези договори, предварително се уговарят между страните. Командировъчните разходи могат да бъдат за сметка на възложителя или на изпълнителя на работата или услугата.
ЗКПО изисква разходите за пътуване и престой на физически лица освен да са документално доказани, също и да са извършени във връзка с дейността на задълженото лице. Разходите следва да са извършени за осигуряване на основната дейност на предприятието, като създават условия за упражняването ѝ. Липсата на документална обоснованост води до непризнаване за данъчни цели на счетоводните разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, а липсата на свързаност на извършените разходи с дейността води до непризнаване за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Документалната обоснованост е дефинирана в чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 10, ал. 2 от ЗКПО). Едновременно с това, за да бъдат данъчно признати, разходите за пътуване и престой следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировки в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Условията за командироване в страната, размерите на парите за пътуване и престой (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващия и командирования са регламентирани с Наредбата за командировките в страната. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед, съдържаща задължителните реквизити посочени в чл. 9, ал. 1 от същата наредба.
В заповедта за командироване се посочват:
1. наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта;
2. трите имена и длъжността на командированото лице;
3. мястото на командироването;
4. задачата, за която лицето се командирова;
5. времетраенето на командировката;
6. командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право;
7. начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари;
8. необходимостта и видът на отчета за извършената работа.
Съгласно Наредбата за командировките в страната на командирования се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката, когато остава да нощува в мястото на командировката.
След завръщане от командировка, командированият е длъжен да даде отчет за извършената работа.
Условията за командироване в чужбина, размерите на парите за пътуване и престой (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са регламентирани с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед. В ал. 2 на същата норма са определени задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за командироване. Следва да се съобразява, че лицата се изпращат за извършване на конкретна служебна работа (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина). След завръщане от командировка, командированият е длъжен да представи доклад за извършената работа.
Извън това е необходимо да се установи съответствие на заповедите за командироване с други доказателства, съставени във връзка с изпълнението на задачите, за които съответните лица са командировани в страната или чужбина - билети, фактури, данни за целите на извършените командировки.
От гледна точна на физическите лица, получатели на обезщетение за пътни, дневни и квартирни пари (командировъчни пари) ЗДДФЛ определя какво се включва и какво не се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения.
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват стойността на:
а) пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
Получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения са необлагаеми доходи на основание чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ.
А съгласно чл. 26, ал. 6 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от стопанска дейност като едноличен търговец се включва превишението над двукратния размер на дневните командировъчни пари, посочен в нормативен акт на собственика на предприятието на едноличен търговец.
От друга страна командировъчни пари се изплащат и на физически лица, наети по извънтрудови правоотношения за извършването на конкретна работа или услуга. Условията по тези договори, предварително се уговарят между страните. Командировъчните разходи могат да бъдат за сметка на възложителя или на изпълнителя на работата или услугата.
Разходите за командировки (пътни, дневни и квартирни пари), извършени от предприятията се определят като разходи за пътуване и престой на физически лица за целите на корпоративното подоходно облагане. Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО за данъчни цели се признават счетоводните разходи за пътуване и престой на физически лица, при условие, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на предприятието (данъчно задълженото лице) и при условие, че физическите лица са в трудови правоотношения с предприятието или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителни или контролни органи на предприятието.
В случаите, когато тези разходи са извършени от предприятие на едноличен търговец съгласно чл. 33, ал. 1, т. 2 от ЗКПО се признават за данъчни цели при условие, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на предприятието, и разходите за пътуване и престой са на:
а) физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, и
б) лицата, които са в трудови правоотношения с едноличния търговец или са наети от него по извънтрудови правоотношения.
а) физическото лице - собственик на предприятието на едноличния търговец, и
б) лицата, които са в трудови правоотношения с едноличния търговец или са наети от него по извънтрудови правоотношения.
ЗКПО регламентира две задължителни условия за признаване за данъчни цели на разходите за пътуване и престой – предприятието и физическото лице да са в трудови правоотношения или наети от него по извънтрудови правоотношения и пътуването и престоят да са във връзка с дейността на предприятието. За да бъдат данъчно признати, разходите следва да бъдат и документално обосновани в съответствие с изискванията на чл. 10 от ЗКПО.
Изрично се регламентира в разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО, че не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на акционерите или съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството си на акционери или съдружници.
ЗКПО изисква разходите за пътуване и престой на физически лица освен да са документално доказани, също и да са извършени във връзка с дейността на задълженото лице. Разходите следва да са извършени за осигуряване на основната дейност на предприятието, като създават условия за упражняването ѝ. Липсата на документална обоснованост води до непризнаване за данъчни цели на счетоводните разходи на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, а липсата на свързаност на извършените разходи с дейността води до непризнаване за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
Документалната обоснованост е дефинирана в чл. 10 от ЗКПО. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. Счетоводен разход се признава за данъчни цели и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по Закона за счетоводството при условие, че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват (чл. 10, ал. 2 от ЗКПО). Едновременно с това, за да бъдат данъчно признати, разходите за пътуване и престой следва да са извършени и документирани в съответствие с изискванията на Наредбата за командировки в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Разходите за пътуване и престой, попадащи в обхвата на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, са признати за данъчни цели без оглед на размера им. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи за пътуване и престой на съдружниците, когато те извършват пътуването и престоя в качеството на съдружници.
За данъчни цели е задължително наличието на документи, които доказват, че пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на дружеството, заедно с останалите разходооправдателни документи. За международния въздушен транспорт, разходът за самолетен билет следва да е документиран с първичен счетоводен документ и бордната карта от осъществения полет (чл. 10, ал. 5 от ЗКПО).
Условията за командироване в страната, размерите на парите за пътуване и престой (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващия и командирования са регламентирани с Наредбата за командировките в страната. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредбата за командировките в страната, командировките се извършват въз основа на предварително издадена писмена заповед, съдържаща задължителните реквизити посочени в чл. 9, ал. 1 от същата наредба.
В заповедта за командироване се посочват:
1. наименованието на предприятието и длъжностното лице, което издава заповедта;
2. трите имена и длъжността на командированото лице;
3. мястото на командироването;
4. задачата, за която лицето се командирова;
5. времетраенето на командировката;
6. командировъчните дневни, пътни и квартирни пари, на които командированият има право;
7. начинът на пътуването и други данни, които имат значение за определяне правото и размера на командировъчните пътни пари;
8. необходимостта и видът на отчета за извършената работа.
Съгласно Наредбата за командировките в страната на командирования се заплащат дневни пари в размер 20 лв. за всеки ден от командировката, когато остава да нощува в мястото на командировката.
След завръщане от командировка, командированият е длъжен да даде отчет за извършената работа.
Условията за командироване в чужбина, размерите на парите за пътуване и престой (пътни, дневни и квартирни), редът за отчитането им, както и правата и задълженията на командироващите и командированите са регламентирани с Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, командироването или изпращането на специализация в чужбина се извършва въз основа на писмена заповед. В ал. 2 на същата норма са определени задължителните реквизити, които следва да съдържа заповедта за командироване. Следва да се съобразява, че лицата се изпращат за извършване на конкретна служебна работа (чл. 2, ал. 1 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина). След завръщане от командировка, командированият е длъжен да представи доклад за извършената работа.
Извън това е необходимо да се установи съответствие на заповедите за командироване с други доказателства, съставени във връзка с изпълнението на задачите, за които съответните лица са командировани в страната или чужбина - билети, фактури, данни за целите на извършените командировки.
Получените данъчни документи от предприятието за транспорт и нощувки на командировани лица са с право на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 3, т. 7 от ЗДДС.
От гледна точна на физическите лица, получатели на обезщетение за пътни, дневни и квартирни пари (командировъчни пари) ЗДДФЛ определя какво се включва и какво не се включва в облагаемия доход от трудови правоотношения.
Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 5 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват стойността на:
а) пътните и квартирните пари, доказани документално по реда на действащото законодателство;
б) дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, посочен в нормативен акт.
За целите на данъчното облагане на физическите лица е лимитиран само размерът на дневните командировъчни пари - същите са необлагаем доход до двукратния им размер, посочен в Наредбата за командировки в страната и Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина. По отношение на пътните и квартирните пари в ЗДДФЛ е установено изискване за документалното им доказване по реда на действащото законодателство, но не и изискване относно размерите им. Изплатените пътни и квартирни пари по трудови правоотношения не са облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ, без оглед размерите им.
Получените суми за командировъчни пътни и квартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално, както и дневните командировъчни пари, но не повече от двукратния им размер, определен за лицата по трудови правоотношения са необлагаеми доходи на основание чл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ.
А съгласно чл. 26, ал. 6 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от стопанска дейност като едноличен търговец се включва превишението над двукратния размер на дневните командировъчни пари, посочен в нормативен акт на собственика на предприятието на едноличен търговец.
Подобни статии
29Юни2020
За предвидените в българското законодателство мерки за борба със свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби, т. нар. план BEPS на ОИСР - част II
от Бойчо Момчилов
29 Юни 2020
10Февр2020
Становище относно изпълнение на изискването за инвестиране на преотстъпен корпоративен данък по чл. 189 б, ал. 2, т. 4 от ЗКПО
от PortalSchetovodstvo.bg
10 Февр 2020
19Юни2019
Относно проверките на НАП за значими количества материални запаси по балансите на предприятията, в сравнение с приходите от продажби
от Евгени Рангелов
19 Юни 2019
30Май2019
Промени в реда за облагане, деклариране и внасяне на данъците по ЗКПО при заличаване на ДЗЛ
от Евгени Рангелов
30 Май 2019
05Апр2019
Oпределяне на пазарна лихва по заеми между свързани лица (нефинансови предприятия)
от Бойчо Момчилов
05 Апр 2019