Признаване на разходи за наем и автомобил, използван за превозване на служители
Отговор, предоставен отЕлена Илиева
Въпрос:
Фирма, регистрирана по ДДС, има сключен договор за наем на офис с физическо лице. В договора е упоменато че всички разходи, ток, вода, СОТ са за сметка на наемателя,. Как би следвало да се документират тези разходи, за да бъдат данъчно признат разход? Физическото лице - наемодател трябва ли да издаде счетоводен документ и какъв /фактура, касова бележка, приходен ордер/, за да се признае разхода на наемателя ЮЛ? Наемът се плаща в началото на всеки месец, съгласно договора за наем на ръка от наемателя. Наемодателят не издава никакъв документ за платения наем. Фирмата също има обект /строителни дейности/ в съседен град. Работниците до обекта се превозват със служебен автомобил 4+1 места. Имаме ли право на данъчен кредит на горивото и разходи по поддръжка на автомобила и разходите по него?
Фирма, регистрирана по ДДС, има сключен договор за наем на офис с физическо лице. В договора е упоменато че всички разходи, ток, вода, СОТ са за сметка на наемателя,. Как би следвало да се документират тези разходи, за да бъдат данъчно признат разход? Физическото лице - наемодател трябва ли да издаде счетоводен документ и какъв /фактура, касова бележка, приходен ордер/, за да се признае разхода на наемателя ЮЛ? Наемът се плаща в началото на всеки месец, съгласно договора за наем на ръка от наемателя. Наемодателят не издава никакъв документ за платения наем. Фирмата също има обект /строителни дейности/ в съседен град. Работниците до обекта се превозват със служебен автомобил 4+1 места. Имаме ли право на данъчен кредит на горивото и разходи по поддръжка на автомобила и разходите по него?
Отговор:
|
На първо място бихме желали да напомним, че когато платецът на доходи от наем в полза на физическо лице е предприятие или самоосигуряващо се лице, на основание чл. 44 от ЗДДФЛ авансовият данък се удържа и внася от платеца на дохода във всички случаи, като за изплатения доход и удържания данък се издава сметка за изплатени суми (чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ). В тези случаи наемодателят няма задължение за издаване на документ за придобития доход от наем.
Относно данъчното третиране на консумативните разходи на нает недвижим имот, когато партидите не са прехвърлени на наемателя, има стабилна практика на приходната агенция, която датира от повече от 10 години. За целите на ЗДДФЛ консумативните разходи, свързани с ползването на имота, които съгласно ЗЗД са за сметка на наемателя, не представляват доход по смисъла на ЗДДФЛ на наемодателя. Те не се включват в сметката за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ и не участват при определянето на размера на авансовия данък по чл. 44 от закона. За целите на ЗДДС обаче, тези суми увеличават данъчната основа на доставката на наемната услуга и следва да се посочат във фактурата, която се издава за наемната услуга. Ако конкретният размер на консумативните разходи става ясен след датата, на която следва да бъде издадена фактурата за наема, те се документират с дебитно известие към тази фактура (становище на ЦУ на НАП изх. № 91-00-86/21.03.2007 г.). В много случаи обаче наемодателите са физически лица, които не са регистрирани по ЗДДС и за доставките на наемни услуги е в сила разпоредбата на чл. 113, ал. 3, т. 7 от ЗДДС, съгласно която издаването на фактура не е задължително. Въпреки това обаче, на основание чл. 113, ал. 6 от закона, фактура може да бъде издавана по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването. Ако Вашият случай попада в хипотезата на чл. 113, ал. 3, т. 7 от ЗДДС и не желаете издаването на фактура, наемодателят би могъл да документира размера на консумативните разходи с издаването на първичен счетоводен документ, който да съдържа реквизитите, изискуеми по чл. 6 от Закона за счетоводството (например разписка). На основание чл. 10 от ЗКПО този първичен счетоводен документ, заедно с договора за наем, би следвало да е достатъчен за документалната обоснованост на разходите за целите на ЗКПО. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил, както и когато стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали; Съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС „лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. Съгласно чл. 70, ал. 2 от ЗДДС алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато: 1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба; 2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности); 3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка; 4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1; 5. превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 - 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 - 4 дейности са основна дейност за лицето по смисъла на §1, т. 18а от ДР на ЗДДС; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност. Тъй като автомобилът явно попада в определението за лек автомобил съгласно §1, т. 18 от ДР на ЗДДС за него са в сила ограниченията по чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5. Ако дружеството не извършва някоя от дейностите, посочени в ал. 2 на същата разпоредба, която да е основна дейност по смисъла на §1, т. 18а от ДР на ЗДДС, не е налице право на данъчен кредит за горивото и другите експлоатационни разходи на автомобила.
С уважение:
![]() ![]() |
Още за признаване на разходи:
|
Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)
Оценка:
Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия
Подобни статии
09Февр2023
Признаване на разход по невъзстановено от Франция ДДС
от Елена Илиева
на 09 Февр 2023
10Февр2023
Третиране на разходи към медицински специалист във връзка със събитие за повишаване на квалификация
от проф. д-р Любка Ценова
на 10 Февр 2023
03Февр2023
Признаване на разходи за превоз на служители от офис до обект на фирма
от Елена Илиева
на 03 Февр 2023
25Ян2023
Признаване на разходи за преместване на управител на дружество
от Христо Досев
на 25 Ян 2023
24Ян2023
Ремонт на нает от ФЛ офис - третиране на разходи, право на данъчен кредит
от Христо Досев
на 24 Ян 2023
20Ян2023
Отчитане на доставка на резервна част, осъществена от съдржужник в дружеството
от проф. д-р Любка Ценова
на 20 Ян 2023

