Вие сте тук: Данъчно облагане и такси Разходи Признаване на разходи за командироване на собственик на ЕООД

Признаване на разходи за командироване на собственик на ЕООД

Отговор, предоставен от
Елена Илиева

на 02 Апр 2021

Tags: разходикомандированеграждански договор

Въпрос:

Как може да се осъществи изискването да са данъчно признати разходите за пътуване и престой при командироване в чужбина на едноличния собственик за извършване на дейността на фирмата на услуги, като е необходимо да съществува и трудово или извънтрудово правоотношение между лицето и дружеството, във връзка с пътуването, когато е ЕООД? Какви варианти има за съществуване на трудово правоотношение в ситуацията на ЕООД? Има ли пречка собственикът да сключи сам със себе си граждански договор за всяка конкретна услуга, която ще извършва в чужбина, за да му се признаят всичките разходи по командироването? Колко биха били данъчно признатите разходи за дневни при възникване на трудово правоотношение? Собственикът се самоосигурява на 650 лева през дружеството. Как биха стояли нещата с признаването на разходите, ако дружеството стане ООД с двама съдружници и същите са и управители? Какво трябва да се направи, за да се признаят разходите на двамата съдружници при командироване във връзка с осъществяване на дейността?

Отговор:

Дружеството с ограничена отговорност е отделен правен субект, който притежава правна и имуществена самостоятелност спрямо съдружниците/ едноличния собственик на капитала и в този смисъл няма юридическа пречка да се сключи договор между дружеството и неговия управител, съдружник или едноличен собственик на капитала. Когато обаче договорът се сключва между управителя, в качеството му на физическо лице, и дружеството, представлявано от същото лице в качеството му на управител, е налице стабилна практика на Върховния касационен съд, че тези действия попадат в обхвата на забраната за договаряне сам със себе си по чл. 38, ал. 1 от ЗЗД и биха могли да обусловят нищожност на договора. Тази съдебна практика е постановена основно по съдебни спорове относно търговски сделки – покупко-продажба на недвижими имоти, заеми и други подобни. Освен това становището на ВКС е, че забраната е относителна и може да бъде преодоляна, ако договарянето на управителя сам със себе си се извършва със съгласието на Общото събрание, т.е. ако договорът бъде препотвърден с решение на Общото събрание.

Бихме желали изрично да подчертаем, че договаряне сам със себе си има само и единствено в случаите, когато съдружникът е и управител и съответно ако дружеството има и друг управител, който да сключи договора със съдружника от името на дружеството или когато съдружникът или едноличният собственик на капитала не е управител, хипотезата на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД е неприложима, не е налице договаряне сам със себе си и договорът е действителен. В контекста на приложението на чл. 33 от ЗКПО следва да подчертаем, че когато съдружникът или едноличният собственик на капитала е и управител, който има сключен договор за управление с дружеството (независимо дали в него е предвидено възнаграждение или не), изискването за наличие на договорни отношения между дружеството и командированото лице е изпълнено.

Не ни е известна конкретна съдебна практика относно приложението на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД в частния случай на договаряне между единствен управител на ЕООД, който едновременно е и едноличен собственик на капитала, в качеството му на физическо лице и неговото дружество. В тази хипотеза следва да споменем специалната разпоредба на чл. 147, ал. 3 от ТЗ, съгласно която договорите между едноличния собственик и дружеството, когато то се представлява от него, се сключват в писмена форма, т.е. Търговският закон изрично предвижда възможността да се сключва договор между ЕООД и неговия едноличен собственик и управител.

На последно място, предвид факта, че във въпроса договарянето сам със себе си е поставено в контекста на приложението на чл. 33 от ЗКПО бихме желали отново да уточним, че горепосочената съдебна практика е постановена от ВКС по търговски спорове. До момента не ни е известна административна практика на НАП, която при приложението на чл. 33 от ЗКПО да се позовава на нищожност на договора поради забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД. Наред с това, евентуални спорове между НАП и данъчно задължените лица във връзка с прилагането на ЗКПО са подсъдни на ВАС, не на ВКС, а по немалко правни въпроси двете съдебни инстанции са на различно мнение.

С уважение:

Още за разходи:

Признаване за данъчни цели на разходи за командировки на съдружник с личен труд

Нормативна рамка

ЗКПО

ТЗ

Закон за задълженията и договорите

ЗДДС

Оценете отговора на експерта
(1 звезда - незадоволителен; 5 звезди - отличен)

Оценка:

Вашата оценка ще бъде записана!

Потвърждавате ли оценката?

Съдържанието, дизайнът и публикуваните статии в portalschetovodstvo.bg подлежат на РС Издателство и Бизнес Консултации и са защитени по смисъла на закона за авторското право и сродните му права. Копирането и разпространението на съдържанието е забранено! Общи условия

Подобни статии

10Февр2023

Признаване на разходи за командироване на собственик на ЕООД

Подобни статии

Третиране на разходи към медицински специалист във връзка със събитие за повишаване на квалификация

Признаване на разходи за превоз на служители от офис до обект на фирма

Признаване на разходи за преместване на управител на дружество

Ремонт на нает от ФЛ офис - третиране на разходи, право на данъчен кредит

Отчитане на доставка на резервна част, осъществена от съдржужник в дружеството

Признаване на хотелски разходи за проведен тийм билдинг