Признаване на разходи за гориво на нает автомобил, предназначен само за дейността на фирмата

В случай че собственикът на дружеството ще отдаде под наем свой собствен автомобил на притежаваното от него дружество, следва на първо място да имате предвид, че за да не попаднете в хипотезата на отклонение от данъчно облагане, дружеството /чл. 16 от ЗКПО/ и физическото лице - собственик /чл. 77 от ЗДДФЛ/ следва да оформят отношенията си във връзка с ползването на личното превозно средство при спазване на изискванията на данъчния закон като определят цена на наем. Същата следва да е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 14 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. Цената на наема ще се отчита като разход, а физическото лице, което притежава превозното средство ще получава доход от наем. Получателят на дохода от наем за ползване на превозното средство ще бъде задължен след изтичане на календарната година да подаде годишна данъчна декларация, да определи и внесе дължимия данък върху дохода на физическото лице.              
 
По отношение на разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация следва да имате предвид, че когато дружеството ползва нает личен автомобил, който е притежание на собственика на дружеството, разходите за поддръжка и ремонт (с изключение на дребните поправки, отнасящи се до повреди, които се дължат на обикновено потребление, визирани в чл. 231 от Закона за задълженията и договорите) не са данъчно признати като присъщи за дейността. При включване на такива в счетоводния финансов резултат следва да се третират като скрито разпределение на печалбата и с техния размер да се извършва увеличение по реда на чл. 26, т. 11 от ЗКПО.  
 
Kато присъщи могат да бъдат признати единствено експлоатационните разходи, извършени при осъществяване на дейността на юридическото лице - гориво и смазочни материали, и то само при наличие на определени условия.
       
 Разходи, които са свързани с пътуване от местоживеенето до местоработата на собственика на дружеството, не са налице социални разходи в натура по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО, какъвто безспорно е настоящият случай, ще представляват скрито разпределение на печалбата и като такива участват във формирането на данъчния финансов резултат чрез увеличение на счетоводния по реда на чл. 26, т. 11 от ЗКПО. Освен това във връзка със съдържанието на определението за дивидент по смисъла на § 1, т. 4, буква „в“ от ДР на ЗКПО върху размера на разходите се дължи данък върху дивидента. В закона е предвидена административна санкция за данъчно задължените лица допуснали скрито разпределение на печалбата на основание чл. 267 от ЗКПО.
 
Предвид представената в запитването фактическа обстановка и гореизложените норми от материалния данъчен закон за данъчни цели ще се признаят разходите за горива и смазочни материали, свързани с дейността на дружеството по занятие при наличието на документална обоснованост.
 
Аргументите и правните изводи изложени по-долу са напълно актуални и приложими и в хипотезата на отдаване пода наем на автомобил от физическото лице, като НАЕМОДАТЕЛ на дружеството, като НАЕМАТЕЛ.

1. Данъчно третиране на разходи за лично ползване на нает автомобил по ЗКПО.

 
Нормите на ЗКПО определят кои счетоводни разходи и приходи се признават във връзка с извършваната дейност от предприятието. Признаването на счетоводни разходи за целите на данъчното облагане с корпоративен данък или облагането им с данък върху разходите по реда на чл. 204 и следващите от ЗКПО се определя от това дали тези разходи се правят с оглед изпълнението на предмета на дейност на предприятието по занятие; документално обосновани ли са; каква е длъжността на лицето, което използва превозното средство; в какви договорни взаимоотношения се намира юридическото с физическите лица във връзка с използването на превозните средства и други в зависимост от спецификата на дейността.
 
За да отговорим на поставените в запитването въпроси, най-напред ще се опитаме да изясним какъв е редът на облагане на посочените от Вас разходи за транспорт.
 
В запитването си сте посочили, че дружеството ще отдаде под наем свой собствен  автомобил – лека кола, но не сте посочили конкретно на работник ли ще я отдаде под наем или на съдружник, а това има значение, тъй като в двата случая данъчното третиране е различно. В запитването е посочено само, че наетата кола ще се използва от работник или съдружник единствено за дейността на фирмата.
 
Първият въпрос, който възниква при тази фактическа обстановка е по кой ред ще бъде обложен разходът на гориво, при условие че с въпросният автомобил се придвижвате от мястото където живее работникът или съдружникът  (местоживеенето) до местоработата.
 
В тази връзка следва да имате предвид, че за данъчни цели не се признават разходи, които са свързани с превоз от местоживеене до месторабота на работниците и служителите, освен ако по своята същност не са социални придобивки в натура по смисъла на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО.
 
Токова е преобладаващото становище в практиката на НАП. Според приходните органи,  в тази връзка следва да се има предвид  разпоредбата на чл. 11 от ЗКПО, съгласно която разходите, определени като задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с данък върху разходите, освен когато в корпоративния закон е предвидено друго.

Разходите за транспорт от местоживеене до месторабота не са определени като задължителни с нормативен акт, изключвайки дадената възможност на работодателя по своя преценка да осъществява превоз на персонала по реда на чл. 294 от КТ. Ето защо преобладаващото мнение е, че тези разходи, ако не отговарят на изискванията за социални придобивки се приемат за несвързани с дейността и с размера на начислените разходи, следва да се извършва преобразуване на счетоводния финансов резултат в увеличение по реда на чл. 26, т. 1 от ЗКПО.
 
Ако колата е използвана от съдружник, въпросните разходи могат да бъдат квалифицирани и като „скрито разпределение на печалбата” на основание чл. 26, ал. 11 във вр. с §1, т. 5 от ДР на ЗКПО.  
 
При описаната фактическа обстановка не смятам, че така направените от Вас разходи за транспорт могат да бъдат квалифицирани съгласно определението дадено с § 1, т. 34 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/.
 
Съгласно въпросното определение  "социални разходи, предоставени в натура" са отчетените като разходи социални придобивки по чл. 294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл. 293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки.
 
Във връзка осигуряването на транспорт на работниците от местоживеенето им до местоработата следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 210 от ЗКПО. На основание чл. 210, ал. 1 от ЗКПО не се облагат с данък по чл. 204, ал. 1, т. 2 от същия закон социалните разходи за транспорт на работниците и служителите и на лицата, наети по договор за управление и контрол, от местоживеенето до местоработата и обратно.
 
Освобождаване от облагане с данък върху разходите не се прилага, когато транспортът е осъществен с лек автомобил или по допълнителни автобусни линии – чл. 210, ал. 2 от ЗКПО. Определение на понятието „лек автомобил” e дадено с § 1, т. 37 от ДР на ЗКПО, което препраща към разпоредбата на § 6, т. 12, буква „а” от ДР на Закона за движение по пътищата.

„Допълнителни автобусни линии” са автобусни линии по утвърдена транспортна схема с режим на движение, осигуряващ възможност за спиране, слизане и качване по желание на пътниците на разрешените за това места, допълващи основните линии на градския транспорт, без да ги дублират напълно (§ 1, т. 38 от ДР на ЗКПО).

Когато наетият автомобил се използва от работниците и служителите във връзка с предмета на дейност в рамките на населеното място и са документално обосновани, разходите се признават за данъчни цели.
 
В случаите, когато във връзка с дейността се пътува извън рамките на населеното място, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, а именно за данъчни цели се признават счетоводни разходи за пътуване и престой на физически лица:
- които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или
- са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително на управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице. При командироване следва да се спазват изискванията на Наредбата за командировките в страната.

Освен горепосоченото, следва да се имат предвид разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО и чл. 77 от Закона за данъчите върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, които регулират отклонението от данъчно облагане. За да не попаднат в хипотезата на отклонение от данъчно облагане, дружеството и физическото лице, следва да оформят отношенията си във връзка с ползването на превозното средство при спазване на изискванията на данъчния закон, като определят цена на наем. Същата следва да е пазарната цена по смисъла на § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО и Наредба Н-9/ 14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от Министерството на финансите.
 
2. По ЗДДС

 
Доставките, за които регистрирано по ЗДДС лице има право на приспадане на данъчен кредит са регламентирани с разпоредбите на чл. 69, ал. 1 от закона. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.

В същото време, в закона са предвидени определени ограничения на правото на приспадане на данъчен кредит, изброени в чл. 70 от същия.

Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо, че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, когато е придобит, внесен или е нает мотоциклет или лек автомобил, както и когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези превозни средства.

В ал. 2, т. 1 на чл. 70 от ЗДДС е посочено, че алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба.

Нормата на чл. 70, ал. З от ЗДДС дава право на приспадане на данъчен кредит за доставка на стоки, независимо от ограничението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от закона и съдържа конкретни случаи, за които това право е налице. Следва да се има предвид, че действието на разпоредбата на чл. 70, ал. З от ЗДДС не дерогира прилагането на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, поради което  за стоки или услуги, свързани с експлоатацията на тези автомобили не възниква право на приспадане на данъчен кредит.
 
Следва да имате предвид, че на основание изричната разпоредба на чл. 70, ал. 3, т. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 2 от с.з., ще е налице право на приспадане на данъчен кредит единствено за безвъзмездни доставки за транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност, при спазване на условията за упражняването му, визирани в чл. 71 и 72 от ЗДДС.