Признати разходи при начисляване на данък при източника за хонорар

С окончателен данък по реда на чл. 37 от ЗДДФЛ се облагат следните доходи от източник в България, начислени/ изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната:
1. обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв характер;
2. стипендии за обучение в страната и чужбина;
3. лихви, в т. ч. съдържащи се във вноските по лизинг с изключение на лихви по облигации или други дългови ценни книжа, издадени от държавата или общините и допуснати до търговия на регулиран пазар в страната или в държава членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество, включително вноски по договор за лизинг, в който не е изрично предвидено прехвърляне на правото на собственост;
5. възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
6. авторски и лицензионни възнаграждения;
7. възнаграждения за технически услуги;
8. награди и възнаграждения за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица - общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/ начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници;
9. доходи от управление и контрол, от участие в управителни и контролни органи на предприятия;
10. доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на недвижимо имущество;
11. вноски по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на недвижимо имущество;
12. доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, с изключение на доходите от замяна по чл. 38, ал. 5.

Тоест за да се изисква облагане с данък по реда на чл. 37 от ЗДДФЛ, доходът, начислен/ изплатен на чуждестранното физическо лице, следва да има произход посочен по-горе.

Съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗДДФЛ, данъкът е окончателен, а данъчната основа за доходите, изброени от точка 1 до точка 9, се определя върху брутната сума на начислените/ изплатените доходи. Тоест ЗДДФЛ не допуска платецът на дохода да намалява данъчната основа с 10% нормативно признати разходи.
 
Намаляване на данъчната основа с 10% нормативно признати разходи се прилага само за доходите по т. 10 (доходи от продажба, замяна и друго възмездно прехвърляне на недвижимо имущество) и по т. 11 (вноски по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост на недвижимо имущество), където данъчната основа се определя върху положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на имуществото, намалена с 10 на сто разходи. Обръщаме Ви внимание, че за тези доходи по т. 10 и т. 11 предприятието няма задължение за удържане и внасяне на данъка. На основание чл. 65, ал. 6 от ЗДДФЛ данъкът за доходите по чл. 37, ал. 1, т. 10 - 12 се внася от лицето придобило дохода, т.е. тези разпоредби не засягат предприятията платци на доходи.
 
При начисляване на доходи в полза на чуждестранно юридическо лице, чл. 195, ал. 1 от ЗКПО задължава платецът на дохода да удържи окончателен данък при източника, когато доходите са посочени в чл. 12, ал. 2, 3, 5 и 8 от ЗКПО и не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната. В случая става въпрос за:
- Доходите от финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините;
- Доходите от сделки с финансови активи;
- Доходи от лихви, в това число лихви, съдържащи се във вноските по финансов лизинг;
- Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на движимо имущество;
- Доходи от авторски и лицензионни възнаграждения;
- Доходи от възнаграждения за технически услуги;
- Доходи от възнаграждения по договори за франчайз и факторинг;
- Доходи от възнаграждения за управление или контрол на българско юридическо лице
- Доходи от наем или друго предоставяне за ползване на недвижимо имущество, включително идеална част от недвижимо имущество, намиращо се в страната;
- Доходи от разпореждане с недвижимо имущество, включително идеална част или ограничено вещно право върху недвижимо имущество, намиращо се в страната.

 
 Съгласно чл. 197, чл. 198 и чл. 199 от ЗКПО, данъчните основи за определяне на данъка, удържан при източника, е следната, в зависимост от съответните доходи:
- За доходите от дивиденти е брутният размер на разпределените дивиденти;
- За доходите от ликвидационни дялове е разликата между пазарната цена на подлежащото на получаване от съответния акционер или съдружник и документално доказаната цена на придобиване на акциите или дяловете му;
- За доходите от разпоредителни действия с финансови активи е положителната разлика между продажната им цена и тяхната документално доказана цена на придобиване;
- За доходите от  разпореждане с недвижимо имущество е положителната разлика между продажната цена и документално доказаната цена на придобиване на недвижимото имущество.
- За всички останали доходи е брутният размер на тези доходи.

 
Тоест можем да обобщим, че ЗКПО не предвижда приспадане на 10% нормативно признати разходи, когато се определя данъчната основа за доходите на чуждестранни юридически лица, които подлежат на облагане с окончателен данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО.

С уважение:

Христо Досев, д.е.с.

 

Още за данък при източника:

Нормативна рамка

ЗДДФЛ

ЗКПО